През седмицата, откакто Русия се изтегли от украинския южен град Херсон, първосигналното чувство на облекчение беше заменено от оптимистична заетост. Докато акустична група свири западни кавъри, по главния площад на града се извиват опашки от хора. Издигнати са палатки, в които жителите могат да получат безплатно топла напитка или първа помощ. Мнозина се събират край антените за мобилни телефони като пчели около мед.
„Вече сме спокойни. Въпреки че нямаме ток и вода, сме добре,„, споделя Костянтин, докато се реди на опашка за хранителни дарения, носейки дъщеря си на раменете.
Пристанищният град беше превзет от Русия през март, само няколко дни след като руските сили нахлуха в Украйна. Той беше единствената регионална столица, която Русия успя да превземе от февруари насам, но миналата седмица военните ѝ сили бяха принудени да се изтеглят. Друга местна жителка, на име Елена, признава, че вече е свикнала с руската окупация.
„Украинските сили ни помагат да се чувстваме спокойни. Сега можем да разберем кой и откъде обстрелва. Украинците са тези, които ни правят щастливи, а сега сме свободни,„, твърди Елена.
По някаква иронична случайност, хлябът и други хранителни продукти, предназначени за хора в нужда, се раздават под промосковски билбордове с надпис „Заедно с Русия„. Те са разлепени из целия град от руските окупатори. Повечето от тях са свалени, но не всички. Хуманитарните усилия, предприети от украинските власти, се приемат с благодарност. Ясно е, че те са отчаяно необходими на гражданите, след като Херсон беше в здравата хватката на Русия в продължение на осем месеца. Въпреки това, за около 75000 души, които са избрали да останат в Херсон, е необходимо много повече, за да може този град да възвърне предишния си ритъм на живот.
Градът бавно възстановява връзката си с Украйна. По повредените пътища в града вече се движат камиони вместо танкове. Възстановени са и железопътните връзки между Киев и Херсон. Макар да има известно облекчение, че Херсон не е напълно разрушен както много други окупирани градове, като Мариупол, никой все още не е абсолютно убеден, че опасността е отминала.
Пясъчните брегове на река Днепър в Херсон сега са фронтовата линия в тази част на Украйна. На 600 метра от него се намира окупираната от Русия територия. Грохотът на артилерията и свистенето на снаряди над главите на местните жители показват колко опасна е станала тази част на града. Въпреки сегашния си облик, тази граница далеч не е категорична. Изтегляйки се, руските войски оставят след себе си хиляди свои военнослужещи и сътрудници. Не е ясно и дали контраатаките на Украйна ще спрат тук, въпреки че зимата наближава. За Херсон освобождението не е донесло пълно спокойствие, но за мнозина положението е „по-добро от преди„.
