Линията от дървета сякаш се разрежда и изчезва, докато си проправя път към руските позиции в покрайнините на малкия украински град Велика Новосилка. Дима, пехотинец от 1-ва Отделна танкова бригада на украинската армия, стъпва внимателно по пътеката, по която вече цъфтят пролетните детелини. Пред него се намира последният окоп. Руските военни сили са само на 700 м от това място. По-нататък на север, в Бахмут, украинците губят позиции, но тук, в южната част на Донецка област, украинските танкове и пехотинци са непоклатими.
Въпреки месеците на жестоки руски атаки, Дима споделя пред “BBC”, че бригадата е загубила по-малко от 10 метра територия, а руските сили са понесли много по-тежки загуби. По негови думи местността често е обект на атаки, като окопите са изложени на руските наблюдателни постове и дронове за наблюдение. Тази фронтова линия непрекъснато се държи под око от руските военни сили, които чакат възможност за нападение. Земята е осеяна с мини и невзривени снаряди, а върховете на дърветата, които все още са оголени от зимата, сега са разцепени и изпочупени. Опасността тук се крие извън окопите. Дори един момент на невнимание, докато военнослужещите пушат по цигара, може да доведе до смърт, ако наблизо падне миномет или граната.
„Като цяло те ни обстрелват всеки ден“, казва Дима, посочвайки руските позиции. Докато войникът разказва всичко това, над неговата глава и главите на хората от екипа на “BBC” изсвистява снаряд, който се приземява съвсем наблизо. За миг Дима изчезва от поглед, а някой друг изкрещява, че руски танк е стрелял. Докато Дима заема позиция е един от окопите и запалва цигара, наблизо се чува още една експлозия.
Дима е само на 22 години, като родом е от централния индустриален град Кременчук. Преди войната е работил в нефтохимическа фабрика и подобно на много от мобилизираните тук войници, животът му на възрастен едва е бил започнал. Когато екипът на медията го пита какво иска да каже на семейството си, той отговаря: „Все още нямам семейство. Имам само майка, засега нямам никой друг. Тя не знае много, защото не ѝ казвам всичко,“, казва той и гласът му секва.
Сред военнослужещите има разногласия по въпроса с какво най-често стрелят членовете на руската армия. Това може да е танков огън, минохвъргачки или гранати, които нанасят тежки удари върху украинските позиции, или комбинация от трите. Точно в този момент един военнослужещ с брада прави въртеливо движение с пръст, за да подскаже нещо. Руски дрон е над главата му. Дори тук има несигурност, тъй като дронът може е снабден с опасни оръжия, а може и да е разузнавателен.
Тук преобладават танковете и артилерията, а произведените в Украйна танкове Т64 „Булат“ на бригадата се използват всеки ден. Според един от военните командири на име Серхий танкистите са като „по-големия брат на пехотата“. Това означава, че когато пехотата е ранена, на помощ идват танкистите. Проблемът обаче е, че те невинаги могат да дойдат навреме. 1-ва Отделна танкова бригада е една от най-награждаваните в армията. Нейният командир полковник Леонид Хода очаква пристигането на западни танкове, включително британския „Challenger II“, и вече е изпратил хора за обучение на германски танкове „Leopard“. Той твърди, че врагът има съвсем различна цели:
„Ние защитаваме нашата държава, нашата земя, нашите роднини, имаме друга мотивация. Те нямат никакъв изход. Ръководството и партията им нареждат, че не бива да правят крачка назад. Защото отстъплението означава затвор или екзекуция. Ето защо те се движат напред като агне на заколение“.
Спомняйки си за една от февруарските руски атаки в района на градчето Вухледар, полковник Леонид Хода я описва като „акт на отчаяние“. Той с гордост споделя, че вражеската бригада на практика е била унищожена, но изтъква, че украинските сили трябва да останат изключително внимателни, тъй като напоследък Русия е започнала да променя тактиката си.
