В началото на септември миналата година, по време на тежкото контранастъпление на Украйна в района на Южен Херсон, войната за Илия Пилипенко приключва внезапно, пише „BBC“. Танкът на войника преминава през мина, докато се насочва към битка. Когато 30-годишният мъж идва в съзнание, вече е заобиколен от огън. Той споделя:
„Вие не мислите какво трябва да направите. Правите го, защото искате да живеете.“
Илия оцелява, защото успява да изпълзи и да бъде евакуиран от другарите си. Оттогава той претърпява няколко операции и трансплантации на кожа за изгарянията си, а на десния му крак се налага ампутация под коляното. 6 месеца по-късно мъжът все още разсъждава върху причинените му наранявания, които се отразяват на живота му. И разказва през какво е преминал за това време:
„Имах както разочарования, така и надежда. Най-тежкият етап от лечението ми е зад гърба ми. Мечтая скоро да проходя.“
Преди войната Илия е агент по недвижими имоти от Виница, централна Украйна. Запален бегач, той завършва маратон през 2021 г. и планира да се състезава в още такива състезания. Мъжът се записва да се бие само дни, след като Русия започна пълномащабната си инвазия през февруари миналата година. Той добавя:
„Не трябва да се подценявате, но и не трябва да се самосъжалявате. Всичко още е пред мен. Жив и здрав съм. Това не е краят.“
Многопрофилната болница в Лвов е една от 244-те здравни заведения в Украйна, които приемат ранени войници и цивилни, като ги лекуват за физически и психологически травми. Мъжете във военни униформи се смесват с представители на обществеността. Тънки намеци, че това не са нормални времена.
Колкото по-дълбоко навлизате в сградата, толкова по-отчетливи стават тези улики. Коридорите изпълват предимно млади мъже – повечето са без крайници. Във война, определяна от артилерия, най-честите наранявания са от експлодиращи снаряди, според украинското здравно министерство.
Според Световната здравна организация (СЗО) всеки втори украинец се е нуждаел от някаква форма на рехабилитация преди инвазията миналата година, когато страната вече е била свидетел на осем години битки на изток. Пандемията също е частично виновна за напълването на украинските болници според СЗО.
Пълномащабната инвазия на Русия драстично увеличи нуждата от рехабилитационни услуги в цяла Украйна. Пари от международни съюзници и местни спонсори са платили за най-модерната фитнес зала, в която тези мъже се обучават.
Въпреки инвестициите здравната система на Украйна е под напрежение. Длъжностни лица казват, че се борят да се справят с антибиотичната резистентност, тъй като болниците се препълват с цивилни и войници. Диагнозите на рака и осигуряването на психично здраве също са засегнати от приоритизирането на ранения персонал.
Васил Стрилка, който отговаря за физическата рехабилитация в Министерството на здравеопазването на Украйна, признава, че повече пациенти умират поради отменени операции и забавено лечение на рак. Въпреки че деветте години руска агресия оставиха страната добре практикувана в лечението на ранени войници, смята Стрилка – качеството на лечението, което получават, може да варира. Той е на мнение:
„Има някои болници, където лекарите осигуряват добра рехабилитация. Има и такива, при които лекарите нямат опит и грижите за тях не са достатъчно добри.“
Докато войниците преминават през основни упражнения за стабилност, техните погледи в далечината отразяват бруталната битка, от която са излезли. Здравните служители обясняват, че тъй като те трябва да дадат приоритет на физическата травма, има нарастваща криза на психичното здраве сред населението. Въпреки всички тези препятствия, има хора, които показват, че връщането към по-пълноценен живот е възможно.
В една ужасно студена киевска сутрин гледката на Хлиб Стрижко, който бяга с приятелите си, е трогателна. За последно го видяхме през май, когато лежеше на болнично легло със счупени таз и челюст. Мъжът е ранен, докато защитава югоизточния град Мариупол в началото на инвазията. Въпреки че е заловен, той някак успява да се прибере. Винаги е казвал, че иска да се върне на фронтовата линия. Въпреки това, след като загубва зрението на едното си око, му е казано, че военните му дни са приключили. Сега Хлиб работи в център за ветерани, като се занимава с организиране на събития и лекции за други бивши войници. Той споделя:
„Мъчих се дълго време. За съжаление, моята част вече не съществува такава, каквато я познавах. Тези, които служиха там с мен, бяха или убити, или пленени.Тогава разбрах, че не ги предавам, като не се върнах.“
Войникът твърди, че е благодарен на психолога, който му е помогнал да се справи с ретроспекциите, както и с чувството за вина и самота. Той разкри:
„Имах някои предизвикателства, като пълното признаване на всички ужаси, които преживях, както и всички прекрасни неща на тази война, като подкрепата на моите приятели.“
Процесът на оздравяване на украинските войници става още по-труден с продължаващите боеве. Историята на този 26-годишен мъж обаче показва, че все още това е възможно, въпреки всичко.
