Когато преди година Русия нахлу в Украйна, един от най-големите й успехи първоначално беше в южната част на страната. В рамките на няколко дни руските военни сили, нападащи от Крим, завзеха област от украинската територия, по-голяма от Швейцария. Украинските власти все още не могат да обяснят напълно какво се е объркало при защитата на южната част през тези първи дни. За да помогне да се разкрие по-добре какво се е случило, екип на “BBC” разговаря с военнослужещи, политици и активисти.
На 22 февруари 2022 г. в 19:15 ч. секретарят на Съвета за сигурност на Украйна Алексей Данилов е получил червена папка със секретни документи. Там е имало предупреждение, че животът на президента е под непосредствена заплаха. Данилов разказва, че незабавно се свързал с ръководителя на службите за сигурност, министъра на вътрешните работи, министър-председателя и самия президент Володимир Зеленски. Въпреки тревогата обаче властите на Украйна не бързали да обявят веднага военно положение. Не са предприели и спешна мобилизация на армията си.
Само няколко седмици преди това украинските власти бяха определили предупрежденията на Запада за руска инвазия като „манипулация“, призовавайки всички да запазят спокойствие. Данилов твърди, че правителството е разполагало с подробна информация за планираната инвазия, включително за очакваните дати. Според сведенията на разузнаването първоначалният план на Русия е бил да нахлуе два дни по-рано, отколкото в крайна сметка направи.
„Нашата цел беше да избегнем паника в страната. Затова беше изключително важно да запазим всичко в тайна.“, споделя още Данилов.
Въпросът, който със сигурност би изникнал в съзнанието на мнозина, е ако украинските власти са знаели толкова много за плановете на Москва, защо руските войски успяха да преминат толкова бързо през Херсонската област и да се насочат на юг?
Пролив и тясна ивица земя отделят Кримския полуостров от украинската територия и са естествени препятствия за руските военни сили. Подобно на тях, обширната мрежа от напоителни канали в Херсонска област, също затруднява придвижването на вражеските сили. Украинските сили е трябвало да разрушат всички мостове там, за да забавят руското настъпление, но това не се е случило. Данилов твърди, че в момента властите разследват това и докато този процес не приключи, не могат да дадат категоричен отговор.
Мостът Чонхар, който пресича пролива между Крим и Херсон, е бил миниран. Тази информация е потвърдена от генералния щаб на Украйна след инвазията. Щабът обаче отхвърля предположенията, че взривните вещества са били обезвредени, като поясни, че силите на Русия са били с 15 пъти по-голям капацитет от тези на украинската отбрана. Критиците твърдят, че именно поради това руско превъзходство мостът е трябвало да бъде разрушен. Ясно е също, че украинските сили не са били подготвени за сценарий, при който руските войски могат да преминат лесно в южната част на Херсонска област. В резултат на това те трябвало да се изтеглят от региона още в самото начало. Това обаче отнело доста време, казва старши лейтенант Евгений Палченко, който ръководи защитата на моста над река Днепър.
Скоростта също е от решаващо значение за руския успех. Тактиката на руските сили е да заобикалят големите градове, да ги обкръжат и постепенно да напредват. Планирали са да превземат Николаев за два дни, а Одеса – за три дни, твърди генерал-майор Дмитрий Марченко, който е бил изпратен да организира защитата на Николаев. Руският план обаче завършил с провал. Главнокомандващите на украинската армия бързо разделили една карта на четири части и назначили там командири, отговорни за всеки участък. След това страната обявила мобилизация, а в редиците на армията спешно били привлечени хиляди хора. Много от новопостъпилите преди това са служили в армията. Така били създадени противотанкови групи, въоръжени с гранатомети, като наред с това били обособени сигнални постове, които да предупреждават за приближаването на руски танкове. За разлика от Херсон, мостовете по напоителните канали в региона са били разрушени от набързо създадени специални части, ръководени от депутата Роман Костенко.
Украинските войски са се борили ожесточено, за да забавят руското напредване край Антонивския мост. В полунощ на 25 февруари руските сили са преминали в настъпление, а лейтенант Палченко и неговият танков батальон са били там, за да ги спрат. Руските сили са имали числено превъзходство, затова Палченко и неговият батальон били принудени да се оттеглят от моста. Те обаче се връщали там няколко пъти през нощта. Танковете му прикривали украинските десантчици, а задачата им била да попречат на руските войски да преминат моста. Тази съпротива дала на Николаев още няколко дни, за да подготви по-добре отбраната си.
Добрата координация и комуникация между военните и цивилните екипи означава, че времето е било използвано както е било планирано. Местните жители постоянно са следели движението на руските военни сили и са предавали координати на украинските артилеристи. Дори обикновените хора са се включили в атаките срещу бронирани руски машини, казва гордо генерал-майор Марченко.
