Войната на Русия в Украйна може да означава промени във фермата на Ед Кесел по протежение на тих участък от западна Северна Дакота. В световен мащаб фермери като него преценяват дали да променят моделите си на засаждане и да отглеждат повече пшеница тази пролет, тъй като войната задуши или постави под въпрос доставките на зърно от регион, известен като „житницата на света“, пише „Асошиейтед прес“.
Украйна и Русия представляват една трета от световния износ на пшеница и ечемик, на които страните от Близкия изток, Азия и Африка разчитат, за да нахранят милиони хора, които се издържат със субсидиран хляб и изгодна юфка. Те също са водещи износители на други зърнени култури и слънчогледово масло, използвани за готвене и преработка на храни.
Кесел споделя, че може да засее още пшеница и да се справи със завихрените високи цени, които са се повишили с 1/3 след инвазията, помагайки да компенсират загубите от сушата и нарастващата цена на горивото, но не много повече. Кесел, също първи вицепрезидент на Асоциацията на производителите на зърно в Северна Дакота, коментира въпроса така:
„Честно казано, това вероятно ще ни помогне да засадим още няколко декара пшеница. Ще поставим още няколко акра за пшеница и още няколко за слънчоглед.“
Големите производители на зърно като САЩ, Канада, Франция, Австралия и Аржентина са внимателно наблюдавани, за да се види дали могат бързо да увеличат производството, за да запълнят празнините от загубените украински и руски доставки. Земеделските производители обаче са изправени пред перспективата за още една година на суша, покачване на разходите за гориво и торове и прекъсвания на веригата за доставки поради пандемията от COVID-19.
Основните производители също са затруднени от фактори като законови ограничения върху износа и моделите на земеделие. Това означава несигурност за страни като Египет, Ливан, Пакистан, Иран, Етиопия и други, които не могат да отглеждат достатъчно пшеница, ечемик, царевица или други зърнени култури, за да задоволят нуждите си. Войната предизвика призрака на недостиг на храна и политическа нестабилност в страни, които разчитат на достъпен внос на зърно.
Всеки допълнителен износ на зърно от всяка точка на света „вероятно само частично ще компенсира по-ниските доставки в Черно море през остатъка от текущия сезон“, заяви Международният съвет по зърното в своя доклад от март.
Около половината от зърното, което Световната програма за храни купува, за да изхрани 125 милиона души по света, идва от Украйна. Двойният удар на покачващите се цени на храните и депресирания износ на пшеница от войната е рецепта за „катастрофа не само в Украйна, но и потенциално в световен мащаб“, предупреди ръководителят на агенцията на ООН за хранителна помощ. Миналата седмица по време на посещението си в бежански център, където се раздава хранителна помощ, изпълнителният директор на WFP Дейвид Бийзли коментира пред „Асошиейтед прес“:
„Това ще засегне милиони и милиони хора, особено в най-бедните страни по света.“
Налични са доста въпроси без отговор за това как западните санкции срещу Русия, най-големият износител на пшеница в света, биха могли да повлияят на нейния износ на зърно и мрежи за дистрибуция. Русия е и най-големият износител на торове, докато Украйна доставя огромни количества царевица, ръж, овес и просо. Черноморският регион е водещ производител на зърнени храни, използвани за хранене на добитъка в световен мащаб.
Австралия и Индия отговориха с увеличен износ на зърно, но има малко място за други незабавно да направят същото. Това се дължи главно на повтарящата се суша, отбеляза Арно Пети, изпълнителен директор на Международния съвет по зърното. А САЩ са произвели около 44 милиона тона пшеница за сезон 2021-2022. Само преди две-три години той беше над 50 милиона тона. Пети посочи сушата и фермерите да преминат към по-рентабилни култури.
Канада, Аржентина и Австралия биха могли да се опитат да увеличат производството на пшеница за предстоящия сезон, който приключва в средата на 2023 г., но е твърде рано да се каже дали фермерите променят моделите си на засаждане, за да се съсредоточат повече върху зърнени култури като пшеница.
Дъг Мартин споделя, че е твърде късно семейната му ферма в Манитоба, Канада, да направи значителни промени в това, което се засажда сега. Освен това отглеждането на редица култури разпределя рискове. Мартин казва:
„Повечето производители имат определена представа за това какво посяват и вероятно ще се придържат към това.“
Въпреки че по-високите цени на пшеницата ще донесат печалби за фермерите, това не е достатъчен стимул за разширяване на производството, защото цените също се покачват за култури като овес, рапица и едва ли. Мартин коментира това така:
„Има и други култури, които ще получат добра възвръщаемост.“
Всяко увеличено производство се сблъсква с нарастващите разходи за доставки. Цената на горивото скочи до небето, а цената на тора вече беше висока поради свиването на природния газ, което се усеща остро в Европа. Силвен Шарлебоа, професор по разпределение на храни и политика в университетът Dalhousie в Канада, заяви:
„С по-евтини торове би могло да бъде възможно да се измъкнем от глобалния проблем със сигурността на храните — вероятно — но хранителните вещества са всичко друго, но не са достъпни или дори достъпни в момента.“
Филип Дютертр отглежда пшеница в Chemiré-le-Gaudin, в селскостопанския район Сарт на около 210 километра (130 мили) югозападно от Париж. Той не е решил дали да разшири своята нива с пшеница предвид растящите разходи за гориво и електроенергия. Той сподели пред „Асошиейтед прес“:
„Може да сме в състояние да действаме малко по отношение на сеитбообращението, но днес Франция произвежда пшеница, царевица, рапица за масла и други зърнени култури. Вече нямаме сигурност да кажем, че утре ще можем да гарантираме продоволствената сигурност на Франция и Европа.“
Австралийските фермери изпитаха обилен сезон на пшеницата. Все пак Министерството на земеделието казва, че Австралия няма да може да отговори на по-ниските украински доставки веднага, защото вече е продала своя износ до септември. Подобна е ситуацията и в Аржентина, друг голям износител на зърно. Огромните 95% от настоящата реколта от пшеница вече са продадени.
Хорхе Йосифович притежава земя в Пергамино, една от най-богатите земеделски райони в Аржентина, където отглежда пшеница, царевица и соя. Въпреки по-високите цени на пшеницата, той каза, че аржентинските фермери може да не са мотивирани да засаждат повече поради високите разходи за торове и гориво, съчетани със „строг контрол на цените, наложен от правителството, който е неблагоприятен за производителите, които продават продукцията си на износители“.
Изчисленията оставят най-големите вносители на пшеница в света уязвими, а към този списък влизат Индонезия, Египет, Пакистан и Бангладеш, както и разкъсания от война Йемен и лишения от пари Ливан. Те са страни с огромно население в бедност, които разчитат на достъпна пшеница, за да се изхранват.
Сушата в Близкия изток е на най-високото си ниво от най-малко 20 години, според Gro Drought Index, което възпрепятства всякакви усилия за увеличаване на местното производство на пшеница. Има потенциал за вълнения, ако цените продължат да се покачват, особено в държави без достатъчни запаси от пшеница. Те може да бъдат принудени да изчакат, за да го закупят от пазара, да преминат към ориз или да изтеглят от своите запаси от пшеница.
В Египет, най-големият вносител на пшеница в света, правителството наскоро обяви таван на цените за несубсидиран хляб и глоби за нарушителите в отговор на покачващите се цени.
Светът притежава 278 милиона тона запаси от пшеница, за да помогне за компенсиране на недостига от Украйна, отбеляза Петит от Международния съвет по зърното. Половината от тези запаси обаче са в Китай, който е зает за повече от една година доставки, за да гарантира продоволствената сигурност за своите 1,4 милиарда души.
Междувременно фермерите в един свят далеч вземат свои собствени трудни решения. Том Бернхард, който управлява ферма за култури и добитък от пето поколение близо до Линтън в Северна Дакота, каза, че земеделските производители като него няма да се отклонят твърде много от нормалното си ротация и да засаждат повече пшеница, защото това може да доведе до проблеми със здравето на почвата и плевели. Освен това, няма гаранция, че цените на пшеницата ще останат високи. 61-годишният американски фермер добави:
„Никога не съм засявал допълнителни декари, само за да гоня цена.“
