Когато упойката започна да изчезва, украинският войник – мършав, изпръскан с кал 19-годишен младеж – нададе нисък вой в задната част на линейката, след това се зарови в кислородната си маска и изруга, докато мърмореше: „Дайте ми моята пушка.“
„Често са такива. Толкова голяма травма“, заяви д-р Инна Димитр, галейки бледото лице на войника, докато той се хлъзгаше обратно в безсъзнание и линейката зави с бясна скорост, отдалечавайки се от фронтовите линии югоизточно от Запорожие, пише „BBC“.
Младият войник се казва Олех. В един окоп онази сутрин шрапнели от експлодираща руска минохвъргачка бяха издълбали голяма дупка в долната част на гърба му, много вероятно прерязвайки гръбначния му мозък. Изброявайки половин дузина други случаи от последните дни, д-р Димитр сподели:
„Той е стабилен, но в тежко състояние. Имаме толкова много като него.“
Тя работи за частна, финансирана от Запада група за помощ MOAS.
С нарастването на жертвите от контраофанзивата на Украйна е лесно да се разбере защо – при рядко посещение на този строго охраняван участък от южния фронт – някои войници и наблюдатели започват да се чудят дали е възможен пробив или дали отбранителните линии на Русия , изградени и силно подсилени през зимните месеци, просто са твърде голяма бариера.
„Без повече западна помощ мисля, че може да загубим тази игра“, смята Кирило Потрас, украински морски пехотинец, чиято долна част на левия крак беше откъсната от руска мина през 2020 г., но който сега се завърна на фронтовата линия. Потрас е на мнение, че наличието на огромни руски минни полета се оказва огромно препятствие. Мъжът допълни:
„Тези руснаци… има много от тях. Те имат много противотанкови оръдия и ракетни системи.“
И все пак, един месец след тази отдавна планирана контраатака, има много войници и експерти, които категорично не са съгласни, като преценяват, че началната фаза върви по план и че активната фронтова линия – която се простира в груба дъга за още над 1000 км (620 мили) от брега на Черно море до североизточната граница на Украйна с Русия – никога нямаше да бъде пробита със същата рязка скорост, която силите на Киев постигнаха миналата година.
След като прекарах последните няколко седмици, посещавайки три отделни участъка на фронта и разговаряйки с редица хора, се изкушавам да разделя тези различни гледни точки на три големи групи: тези, които виждат отбранителните линии на Русия сякаш са направени от калай, тези, които ги виждат като дърво, и тези, които си ги представят като стъкло.
Калайената теория – ковка, но издръжлива – ми беше скицирана за първи път преди повече от две седмици от уморен медик, когото срещнах в полева болница близо до почти заличения град Бахмут в Донбас.
На фона на трясъка и бумтенето на артилерийския огън той описа нарастващите жертви на Украйна, предупреди, че Русия е имала твърде много време, за да подготви отбраната си и има твърде много войски, и заключи, че докато Украйна може да успее да изтласка фронтовата линия назад, може би дори с десетки на километри, ще се бори да направи нещо повече от това да наруши цялостната стратегическа власт на Русия в Източна и Югоизточна Украйна.
„Мисля, че тази война няма да бъде решена на бойното поле. Тя ще завърши с политическа сделка“, каза той мрачно.
Теорията за дървото – под което имам предвид фронтовата линия, която е по-вероятно да се счупи и разцепи, но не и да се срути – ми беше върната у дома на около три часа път с кола югозападно от Бахмут, отвъд малкия град Велика Новосилка.
В полетата и хълмистите хълмове, които се простират към Черно море, украинските сили се придвижваха напред, намираха пътища през минните полета и атакуваха руски позиции от неочаквани ъгли и – бавно, но стабилно – превзеха значителни части от територия и няколко села и малки градове .
„Аз съм реалист, въпреки че някои хора ме наричат песимист“, сподели Артем, 36-годишен войник, докато украински самолет ревеше над него. Неговото мнение беше, че моралът на руските войски е нисък и че Украйна вероятно ще направи някои значителни пробиви през следващите месеци. Но той не можеше да види как контраофанзивата се превръща в поражение, както се случи за кратко миналия ноември.
„Медиите и обществото бързат. Но най-лошият вариант винаги е възможен“, добави той, чудейки се каква „цена“ Украйна би била готова да направи по отношение на вероятните жертви, свързани с налагането на стратегически пробив в Русия фронтови линии.
Трябва да се отбележи, че по-мрачните перспективи по отношение на контранастъплението на Украйна обикновено идват от войниците, които са най-близо до фронтовата линия и са най-силно ангажирани в бойните операции. Може да се твърди, че те имат най-много опит и най-реалистични възгледи. Но също така е разумно да се отбележи, че тези войници са най-малко способни да видят по-голямата картина, фокусирани, каквито са, върху малки участъци от огромна военна операция.
Което ме отвежда до теорията за стъклото: възгледът – широко поддържан от видни западни военни анализатори като Мик Райън и генерали като началника на въоръжените сили на Обединеното кралство сър Тони Радакин – че контранастъплението е в ход и че след седмици или месеци отбраната на Русия ще се разбие, което ще позволи на Украйна да завземе стратегически значима територия и да напредне близо до (ако не и в) Кримския полуостров.
Поддръжниците на тази теория призовават към търпение, а не към песимизъм, като твърдят, че липсата на въздушна мощ на Украйна означава, че тя не може да извърши жизненоважната ранна работа по унищожаването на „оперативната система“ на Русия – което означава нейните логистични линии за снабдяване и командни центрове – със скоростта, която би искала.
Вместо това украинските сили използват наземни ракети, за да свършат работата и в същото време атакуват руски позиции на възможно най-много места, за да обвържат и унищожат възможно най-много вражеска жива сила и оборудване.
„Гладувайте, протягайте се и удряйте“, така сър Тони, началник на щаба на отбраната на Великобритания, описа стратегията в парламента тази седмица, като заключи, че Русия вече „е загубила почти половината от бойната ефективност на своята армия“.
В друга полева болница – където Олех, 19-годишният войник с тежко нараняване на гърба, беше закърпен за кратко от медиците, преди да бъде откаран с линейка до Запорожие – украински лекар, който поиска да използваме само първото му име, Евгений, обобщи това, което все още бих описал като доминиращо и оптимистично настроение на повечето украински войници и служители, които съм срещал тук.
„Всички чакат пробив. Ние вярваме и чакаме. Знаем, че всичко ще бъде наред. Просто трябва да бъдем търпеливи“, каза той с усмивка, седнал на слънце пред добре организираната полева болница, с гърмежът на изходящите артилерийски снаряди ехти в далечината.
