Воюващите страни в Судан нападат местни доброволци, борещи се с глада, пише „Агенция Ройтерс“. Местните доброволци, които са помагали за изхранването на най-нуждаещите се хора в Судан по време на 17-месечната война, казват, че нападенията срещу тях от страна на враждуващите страни затрудняват предоставянето на животоспасяваща помощ в условията на най-голямата гладна криза в света.
Много от доброволците са избягали под заплаха от арест или насилие, а обществените кухни, които са създали в страната, в която всеки ден стотици хора умират от глад и свързани с глада болести, са спирали да сервират храна за седмици наред.
„Ройтерс“ разговаря с 24 доброволци, които управляват кухни в централната част на суданския щат Хартум, западния регион Дарфур и части от източната част на страната, където милиони хора бяха прогонени от домовете си след избухването на боевете между армията и паравоенните Сили за бърза подкрепа /СБП/.
Международните хуманитарни агенции, които не успяват да доставят хранителни помощи в частите на Судан, застрашени от глад, увеличиха подкрепата си за тези групи. Това обаче ги е превърнало в по-голяма мишена за мародерите от RSF, заявиха 10 от доброволците пред Ройтерс по телефона.
„Бяхме в безопасност, когато Силите за бърза подкрепа не знаеха за финансирането“, каза Гихад Салахелдин, доброволец, който е напуснал град Хартум миналата година и говори от Кайро. Той добави:
„Те гледат на нашите кухни като на източник на храна.“
И двете страни също така са нападали или задържали доброволци по подозрение, че сътрудничат на противниците си, казват десетина доброволци. Повечето от доброволците са говорили при условие за анонимност поради страх от отмъщение.
Един от доброволците в Бахри, град, който заедно с Хартум и Омдурман съставлява по-голямата столица на Судан, заяви, че през юни войници в униформи на Силите за бърза подкрепа са откраднали телефона, който той използвал за получаване на дарения чрез приложение за мобилно банкиране, заедно с 3 милиона судански лири /1200 щатски долара/ в брой, предназначени за храна.
Това е един от петте инцидента през тази година, при които той казва, че е бил нападнат или тормозен от паравоенни части, които контролират кварталите, в които той контролира 21 кухни, обслужващи около 10 000 души.По-късно същия месец войници нахлуват посред нощ в къща, в която се помещава една от кухните, и открадват чували със сорго и боб. Доброволецът, който спял там, разказва, че е бил вързан, заклещен и бит в продължение на часове от войниците, които искали да разберат кой финансира групата.
„Ройтерс“ не можа да провери независимо разказа на мъжа, но трима други доброволци заявиха, че той е съобщил за събитията на останалите членове на групата по това време.
Според осемте доброволци от щата Хартум, който в по-голямата си част се контролира от Силите за бърза подкрепа, честотата на подобни инциденти се е увеличила с увеличаването на международното финансиране на общинските кухни през лятото.
Много кухни не водят статистика за нападенията, а други отказват да предоставят подробности от страх да не привлекат още повече нежелано внимание. Въпреки това доброволците описват пред Ройтерс 25 инцидента, насочени срещу техните кухни или доброволци в щата само от юли насам, включително повече кражби и побоища и задържането на най-малко 52 души.
Групите, които управляват кухните там, обявиха смъртта на поне трима доброволци при въоръжени нападения, включително един, който според тях е бил застрелян от войници на Силите за бърза подкрепа в квартал Шаджара в Хартум през септември. Самоличността на другите нападатели не беше изяснена веднага, а „Ройтерс“ не можа да провери съобщенията. Еди Роу, директор на Световната продоволствена програма на ООН в Судан, заяви:
„Обществените кухни в Судан са спасителен пояс за хората, които са попаднали в райони с продължаващи конфликти.“
„Подкрепяйки ги, Световната програма за продоволствена помощ е в състояние да достави храна в ръцете на стотици хиляди хора, застрашени от глад, дори и в условията на сериозни ограничения на достъпа“, каза той пред „Ройтерс“, като заяви, че безопасността на хуманитарните работници трябва да бъде гарантирана.
Силите за бърза подкрепа и суданските въоръжени сили не отговориха на въпросите за тази статия. Въпреки това групата вече отрече да се е насочвала към хуманитарни работници и заяви, че всички недобросъвестни елементи, които са го направили, ще бъдат изправени пред съда.
Военните също са заявявали, че не се насочват към хуманитарни работници, но всеки, който сътрудничи на „бунтовническите“ Сили за бърза подкрепа, подлежи на арест.
Мародерски войски
Представители на ООН твърдят, че повече от половината от населението на Судан – 25,6 милиона души – изпитва остър глад и се нуждае от спешна помощ. В най-засегнатите райони жителите, разселени от сраженията или намиращи се под обсада в домовете си, прибягват до ядене на пръст и листа.
В началото на войната местни доброволци основават стотици кухни, които веднъж или два пъти дневно сервират топла храна – обикновено оскъдна каша от сорго, леща или боб. Но с покачването на цените на хранителните продукти и намаляването на частните дарения някои от тях бяха принудени да затворят или да намалят обслужването до пет пъти месечно.
В щата Северен Дарфур група, която управлява кухни в лагер, в който са настанени половин милион души, разселени от насилие на етническа основа, неведнъж е трябвало да спира да сервира храна поради липса на достатъчно средства, разказва един от доброволците там. Световен авторитет в областта на гладните кризи заяви през август, че конфликтът и ограниченията на доставките на помощи са причинили глад в лагера Замзам.
Много общински кухни се управляват от хлабава мрежа от обществени групи, известни като „стаи за спешно реагиране“, които се опитват да поддържат основни услуги, като вода и електричество, и да разпределят храна и медицински материали.
Както армията, така и Силите за бърза подкрепа не се доверяват на тези групи, отчасти защото в тях участват хора, които са били членове на низовите „комитети за съпротива“, ръководили продемократичните протести по време на въстанието, което свали бившия автократ Омар ал-Башир през 2019 г. Доброволците, които разговаряха с „Ройтерс“, заявиха, че целите на стаите за спешно реагиране са чисто хуманитарни.
Армията обедини сили със Силите за бърза подкрепа, за да провали политическия преход, последвал свалянето на Башир, като извърши военен преврат две години по-късно, но съперничеството между тях избухна в открита война през април 2023 г.
В най-засегнатите райони местните доброволци заявиха, че сега са обект на мародерски нападения всяка седмица или на всеки няколко дни, докато в началото на годината са били подлагани на нападения приблизително веднъж месечно. Някои от тях са започнали да крият хранителни запаси на различни места, за да избегнат претърсването им при евентуален набег.
„Ройтерс“ разговаря с девет доброволци, които са избягали от различни части на страната, след като са станали обект на нападения от враждуващите страни. Ето какво разказва Салахелдин от Кайро:
„Тези нападения оказват огромно отрицателно въздействие върху работата ни. Губим нашите доброволци, които служат на своите общности.“
В районите, в които армията запазва контрол, шестима доброволци описват арести и наблюдение, които според тях са прогонили хората, които са помагали за управлението на кухните, и са намалили капацитета им за работа.
Мисията на ООН за установяване на фактите разкри, че от 65 дела, заведени от съдилища, свикани от армията, срещу предполагаеми „командири и служители“ на Силите за бърза подкрепа към юни, 63 са насочени срещу активисти и хуманитарни работници. Сред тях са и членове на екипите за спешно реагиране, се казва в доклада на мисията.
Според хуманитарни работници и двете страни са приложили обсадни тактики, за да попречат на доставките на храна и други материали да достигнат до опонентите им. По думите им Силите за бърза подкрепа и съюзническите милиции също така са разграбвали центрове за помощ и са плячкосвали реколтата.
Воюващите страни си разменят обвинения за забавянето на доставките на хранителни помощи, докато Силите за бърза подкрепа отрича да е плячкосвала помощи.
Военният началник генерал Абдел Фатах ал-Бурхан и лидерът на Силите за бърза подкрепа Мохамед Хамдан Дагало заявиха през септември, че са се ангажирали да улеснят потока от помощи.
Сдържаност на донорите
Тъй като гладът се разпространява, службите за спешно реагиране са създали 419 кухни, които имат за цел да обслужват над 1 милион души дневно само в щата Хартум, заяви Абдала Гамар, организатор в щата. Доброволците обаче изпитват затруднения да осигурят необходимите 1 175 000 долара всеки месец. През септември те са получили около 614 000 долара, признава Гамар пред „Ройтерс“. Той уточни:
„В началото по-голямата част от подкрепата им идваше от суданската диаспора, но ресурсите на тези дарители са изчерпани.“
Работници по оказването на помощ заявиха, че много чуждестранни донори се колебаят дали да финансират кухни, тъй като групите, които ги управляват, не са регистрирани от правителството и често използват лични банкови сметки.
„Има голямо нежелание за поемане на риск, когато става въпрос за подкрепа на нерегистрирани платформи“, коментира Матилде Ву, ръководител на застъпничеството за Судан в Норвежкия съвет за бежанците.
Нейната организация е започнала да подкрепя местните отговорници в Судан миналата година, обясни тя и допълни:
„Сега виждаме, че много неправителствени организации, агенции на ООН и донори започват да осъзнават, че без тях не можем да осъществим никаква хуманитарна реакция – не можем да спасим човешки живот.“
Някои донори вече работят чрез регистрирани посредници, за да получат финансиране за общинските кухни. Говорителят Лени Кинцли обяснява:
„Световната продоволствена програма /WFP/ например започна да си партнира с местни групи за помощ през юли, за да помогне на около 200 кухни да осигуряват топла храна на до 175 000 души дневно в по-голям Хартум, като до момента е похарчила повече от 2 млн. долара.“
Доброволците приветстваха подкрепата, но заявиха, че може да отнеме седмици, докато парите стигнат до кухните чрез посредници. Те са на мнение, че тромавите изисквания за отчитане увеличават забавянето.
„Кухните работят спорадично – няма постоянно финансиране“, изтъква Мохамед Абдала, говорител на стая за спешна помощ южно от Хартум. Той твърди, че неговата група понякога разполага само с достатъчно средства, за да осигури храна веднъж седмично, включително в квартали, застрашени от глад.
Джъстин Брейди, който оглавява Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Судан, заяви, че донорите се нуждаят от предпазни мерки, за да гарантират, че средствата се използват по предназначение, но са предприели стъпки за опростяване на процеса.
Междувременно нуждите продължават да нарастват.
Настъпването на дъждовния сезон през лятото донесе внезапни наводнения и повишен риск от смъртоносни болести като холера и малария, което още повече разтегли ресурсите, казаха доброволци.
По време на войната валутата на Судан е поевтиняла с около 300% спрямо долара на паралелния пазар, а цените на хранителните продукти са се повишили с почти толкова, сочат проучванията.
„В кварталите, където имахме една кухня, сега се нуждаем от още три“, заяви Хинд Алтайиф, говорител на доброволците в Шарк ал-Нил, квартал в съседство с Бахри, където според нея всеки месец няколко души умират от глад. Той бе категоричен:
„С продължаването на войната ще виждаме все повече хора, които ще стигнат до дъното.“
В един от кварталите на Бахри хората се редят на опашка два пъти дневно с купи и кофи, за да си вземат черпаци каша, приготвена на огън в двора на дома на доброволец. Сред тях стоят учители, търговци и други хора, лишени от средства за препитание.
„Нямаме никаква храна вкъщи, защото нямаме пари“, признава 50-годишна домакиня, която подобно на други интервюирани пожелава анонимност от съображения за сигурност. Жената продължава:
„Разчитаме на обществената кухня… Нямаме алтернатива.“
Анализ: Държавният дълг на САЩ може да нарасне осезаемо при управлението на Тръмп
