Преди малко повече от година всеки ден започваше с брифинг, по време на който се оповестяваха броя на заболелите с COVID-19. Дори и човек да не го следеше, пак се информираше за броя на заразените през изминалия ден, за да знае накъде отиват нещата. Тогава така и не влязохме в „епидемична вълна“ – в сравнение със следващите две, които доведоха до рекордна смъртност, но вниманието на властта и населението върху коронавируса беше огромно. Повече от година по-късно пак следим едно число – този път не за броя на болните, а за поставените ваксини през последното денонощие. Данните се публикуват малко след полунощ, така че често денят започва именно с това. Голяма част от населението би се съгласило, че миналият март имаше свръхреакция на властта в мерките. Е, сега може би е време за свръхреакция по отношение на ваксините, защото по инерция няма да стане, отчитат в свой доклад от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Вече поне шест месеца властта подценява въпроса с ваксинацията. В края на миналата година се взе грешно решение при закупуването на ваксини. Кой и как е преценявал и какви доводи е имал е отделен въпрос – беше направена огромна грешка при поръчката и страната се оказа с много малко на брой ваксини в първите месеци на годината. Този гаф беше поправен от солидарността на европейските партньори, които намериха механизъм да компенсират страните, които бяха объркали първоначалната поръчка. Последните седмици обаче ясно показват, че бавната ваксинация у нас не се дължи само на липсата на ваксини в началото.
Беше избрана и странна стратегия, в която млади бяха приоритизирани пред стари. В цяла Европа не само темпът на ваксиниране е много по-добър, но и ваксините отиват в по-голяма степен при възрастните хора. Това е логично на фона на стратегията на Европейската комисия да бъдат приоритизирани възрастните, като се ваксинира 80% от населението над 80 годишна възраст до края на март 2021 г. Някои наистина го направиха. Ние и днес сме безкрайно далеч от тази цел. Иначе населението над 80 годишна възраст у нас е близо 336 хил. души. Към март може и да имахме проблем с ваксините, но към днешна дата сме поставили над 1,2 млн. игли. Ваксини вече има – около 2,5 милиона доставени дози към момента, но няма добър план, организация, желание и т.н. Думи, които подлежат на политика.
Новото служебно правителство е в уникалната ситуация да може да свърши нещо наистина значимо. Повечето служебни кабинети изпълват думата „caretaker“, тоест предимно пазят стабилността. Без парламент и с кратък хоризонт, трудно може да се направи нещо голямо. Това служебно правителство обаче попадна в среда, в която има огромни правомощия не просто да организира избори, но и да промени средата. Планът за възстановяване и устойчивост, който е малко като „котката на Шрьодингер“ – едновременно готов и неготов, внесен и невнесен, дава свобода на служебния кабинет да пренапише голяма глава от публичния ангажимент през следващите 4-5 години. Дали и как ще го направят не е важно в този текст. Другата голяма политика обаче е ваксинацията, която зависи изцяло от изпълнителната власт и трябва да се случи масово именно в идните два месеца.
Изказванията на служебния здравен министър от последните дни дават посока, че подходът към ваксините ще се промени и възрастните ще бъдат приоритизирани. Направиха се и някои промени в организацията и логистиката. Въпреки това обаче, общото подценяване на процеса на ваксинация от политиците изглежда остава. Ваксините се представят като някакъв секторен въпрос – там министърът ще обясни нещо по телевизията, и по никакъв начин не личи да са изведени пред скоби, да са тотален приоритет. Няма и намек за свръхреакция по темата, а данните подсказват, че такава трябва да има.
Преди да е свършило лятото България трябва да има напълно ваксинирани над 4 млн. души. Повтаряме – 4 млн. души с завършен ваксинационен цикъл към 31 август 2021 г. Това са тези 70% от възрастното население, който са по регламент и цяла Европа гони. И ако видите темповете в Европа – повечето страни изглежда ще ги постигнат. У нас, към днешна дата, имаме поставени малко над 1,2 млн. игли, като около 480 хил. души са със завършен ваксинационен цикъл – масово хора с две игли и малко на брой, които са с еднодозовата ваксина. Това означава, че процеса на ваксинация е достигнал до близо 750 хил. души. Към всеки ваксинирал се поне с една игла до момента трябва да прибавим по над 5 други до 31 август.
Сметките преди около месец показваха, че на ден трябва да се ваксинират (без вторите игли) по около 25 хил. души за да достигнем целта в края на август. Това на фона на средно по 10-15 хил. игли през април. Сметката днес показва, че за останалите 102 дни до 31 август 2021 г. трябва да поставяме средно по близо 32 хил. игли (без вторите дози) за да достигнем 70-те процента. В тази сметка дори бягаме от основната цел и гоним просто да обхванем 70% с поне първа игла до края на август. Към момента в рекордните дни достигаме 37-38 хил. дози на ден, но това включва и реваксинацията или поне 10 хил. игли на ден. Отделно губим по два дни през уикенда, в които бройките са много ниски. През рекордната предходна седмица средно на ден броя на поставените ваксини е около 25 хил., като първите игли най-вероятно са под 20 хил.
Всичко това е важно, тъй като няма гаранция, че темпа на ваксинация ще продължи естествено да се повишава. Напротив, първите вълни на масово ваксиниране обхващат най-желаещите и рано или късно ще се стигне до групи, които нямат особен интерес. С настъпване на лятото и стихването на заболеваемостта ще настъпи успокоение и темата може съвсем да остане на заден план – както стана предното лято. Ако просто се движим по инерция няма да е чудно в края на лятото да осъмнем с половин европейска цел, тоест 30-40% ваксинирани. В условията на постоянни ad hoc решения за пандемични правила и рамки в Европа, това може да ни постави извън борда на „имунизираните“ страни.
Последното е важно, тъй като говореното за ваксините у нас, в т.ч. от здравните министри, излиза извън рамките на регламента и често прави някакви собствени сметки за колективен имунитет – събираме преболедували и ваксинирани, пък то можело и да не е 70% и т.н. Други пък се ваксинират и забравят за целия дебат, тъй като те самите вече имат сертификат. Опасността обаче е, че ако колективно се провалим в постигането на голям брой ваксинирани, личният сертификат може и да не е достатъчен. С други думи, ако в Германия и Австрия след лятото са ваксинирали 70-80% от населението си, а тук сме на 30-40%, дали правилата за пътуване между трите страни ще са еднакви? Ние може и да не си наложим локдаун есента, но ако Европа, под една или форма, ни води като рискова страна пак няма да можем да забравим за пандемията.
За да променим траекторията на ваксинация трябва политическо решение и извеждане на ваксинацията извън скоби, като тотален приоритет за тези два месеца. Дали ще е с морков или тояга е отделен въпрос, но отговорността сега е в служебния кабинет. Дори чисто логистичният въпрос изисква по-голямо внимание. От една страна е важно да има максимално много точки на контакт – затова са важни личните лекари, от друга – спецификата на флаконите и дозите изисква известно окрупняване на групите. Това не са нерешими задачи, ако бъдат изведени пред скоби.“
