Всеобхватна реформа в производството по несъстоятелност предлагат от Министерството на правосъдието. За целта е изготвен законопроект, който днес е бил публикуван за обществено обсъждане, съобщиха от ведомството. Той предвижда и изпълнение на поетите от страната ангажименти към Валутния механизъм ERM II. Свързан е и със стремежа за бъдещо членство в еврозоната.
Към настоящия момент са отчетени редица слабости в прилагането на законодателството относно процедурите на производствата по несъстоятелност – голяма продължителност, ниска ефективност, високи разноски, рядко цялостно удовлетворяване на кредиторите, недостатъчната прозрачност на процедурите по осребряване, провеждани от синдиците и на процедурите по продажба.
Настоящите промени са насочени към:
• Създаване на ясни критерии за откриване на производство по несъстоятелност и стабилизация;
• Регламентиране на единен процес на разглеждане на молби в рамките на едно и също производство по несъстоятелност;
• Ускоряване на процеса във фазата на предявяване и приемане на вземанията;
• Намаляване на съдебни такси, приложими за отменителните искове;
• Повишаване на ефективността на процеса по осребряване на имуществото, включително, чрез въвеждане на електронен публичен търг при продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността;
• Създаване на допълнителни предпазни мерки, предотвратяващи недобросъвестно поведение на страните в производствата по несъстоятелност и стабилизация;
• Промяна на правилата, уреждащи местната подсъдност, с оглед предотвратяване на злоупотреби от страна на недобросъвестни длъжници, които променят седалището си единствено с цел „избор“ на съд по несъстоятелност;
• Гарантиране на качеството на оценките на активите;
• По-ефективно регулиране на дейността на синдиците, чрез завишаване на критериите към тях и контрол върху дейността им;
• Подобрение на оздравителната процедура в производствата по несъстоятелност и стабилизация.
Предложените промени са планирани и в Пътната карта за реформа на рамката на несъстоятелността и стабилизацията в България, която бе разработена съвместно със Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия през 2019 г., като крайният резултат е намаляване на междуфирмената задлъжнялост и увеличаване на икономическия растеж.
Текстовете са обсъдени и подготвени от широк кръг експерти и представители на Върховния касационен съд, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, окръжни съдилища, професионалните организации на синдиците, академичната общност, Министерството на финансите и Министерството на икономиката, съобщиха още от правосъдното ведомство.
Тук възниква важният въпрос защо тези промени се инициират в последния възможен момент, след като в края на следващата седмица парламентът спира да работи. Освен това управляващите са оставили толкова години компаниите в България да не бъдат добре защитени при производствата по несъстоятелност и сега те сами на практика признават този факт.
