Като следствие на пандемията от COVID-19 разходите на домакинствата у нас отиват главно за купуване на неща от първостепенна важност като хранителни продукти. Много по-малко от месечните заплати се отделят за дрехи, а още по-рядко пък си позволяваме да изразходваме средства за културни мероприятия и цели.
По данни на Националния статистически институт (НСИ) финансовите средства, които хората са готови да дадат в името на развлекателните и обогатяващи дейности, са малко над 20% от бюджета им.
Сходен е и случаят на Елена, която с пенсията си едва смогва да покрие ежедневните си нужди и няма никаква възможност да задели пари за обувки и облекло. Тя разказа пред „Bulgaria ON AIR“, че допреди кризата е успявала да си купи дрехи, макар и те да са били от магазини за втора употреба, но вече дори и не смее да си помисли.
„Направете си сметката с 300 лева как се живее. Добре, че имам деца – и те страдат, но ми помагат“, откровена е Елена и допълва, че идеята да си позволи да отиде някъде на почивка изглежда като далечна утопия.
През изминалата 2020 сме харчили с над 2% повече за храна в сравнение в 2019 година, сочи статистика на НСИ. Председателят на Русенската стопанска камара – проф. полк. д.н. инж. Красимир Ениманев коментира, че по този начин, изнемогвайки, гражданите се лишават от своите културни и образователни потребности. От своя страна „това води до понижаваща линия. Икономиката зацикля, гладът идва“.
Въпреки, че и общият годишен доход на член от домакинството бележи ръст, цените също вървят нагоре, а най-голямото перо в приходите на едно семейство остават работните заплати от трудов договор и пенсиите.
