Висшият съдебен съвет /ВСС/ публикува доклада със сигналите от Министерството на вътрешните работи /МВР/ срещу главния прокурор Иван Гешев. Документът е бил изпратен от силовия министър до Правосъдното министерство. Според него обвинител №1 е „извършил груби нарушения на закона и европейските стандарти в областта на наказателния процес“.
В доклада се твърди още, че Гешев е уронил престижа на съдебната власт и на президента след встъпването си в длъжност със своите „недопустими публични действия и изяви“. На уебсайта на МВР бяха публикувани и мотивите на служебния вътрешен министър Бойко Рашков. Сред тях има такива за разгласяване на данни от досъдебни производства, а именно СРС-та между разговори на президента и командващия ВВС ген. Стойков, разговорите на Васил Божков с бившия депутат Александър Паунов, както и разпространена информация от мобилния телефон на Пламен Узунов.
Като причина за това са посочени още нахлуването на служители на държавното обвинение в сградата на президентството през лятото на 2020 г., широко отразено в медиите (дадени са и линкове към публикации), отказа на Гешев да бъде изслушан в Европарламента. Силовият министър пише още:
„Главният прокурор проявява непоследователност при преценката и действията по обществено значими, но неизяснени казуси и дела, свързани с висшия ешалон на властта/ „Ало Ваньо“; къщата в Барселона; звукозаписите, в един от които се чува и неговото име; видеозаписа с кюлчетата злато и пачките евро и др./. В брифинг от 17. 06. 2020 г. огласените записи и снимки Гешев нарече „нещо, което е супер абстрактно“; „дребна подробност“; /снимките/ „вероятно са от някой, вероятно не са от някой“; „…това е целенасочена съзнателна стратегия…и за унищожаване на българската прокуратурата“.[16] Въпреки широкия международен отзвук[17] по тях не се получава информация от прокуратурата, разследванията се проточват във времето, а според обществото не приключват обективно.“
В последната точка от мотивите на Рашков пише:
„Изложеното сочи, че Иван Гешев е извършил действия, които накърняват престижа на съдебната власт и компрометират честта на професията „прокурор“. Обществото остава с впечатление, че като висш магистрат, той демонстрира самочувствие на недосегаемост, въпреки че е вярно обратното. Главният прокурор е длъжен да упражнява правомощията си в рамките на закона, както всеки друг прокурор, а в противен случай носи съответна отговорност, вкл. предсрочно освобождаване от длъжност от пленума на Висшия съдебен съвет с решение, взето по реда на чл. 173 ЗСВ и предложение до Президента на Република България за неговото освобождаване. Той може да бъде освободен предсрочно при тежко нарушение, системно неизпълнение на служебните задължения, за действия, накърняващи престижа на съдебната власт /чл. 129, ал. 3, т. 5 от КРБ/, каквито представляват описаните и са самостоятелно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 ЗСВ.“
Целият доклад можете да прочетете – ТУК.
