На фона на събитията в българската съдебна система номинацията на Борислав Сарафов за главен прокурор предизвика ожесточени дебати и критики. Неговата кандидатура, единствена в надпреварата, поставя под въпрос както легитимността на процедурата, така и бъдещето на правосъдната система в България, посочват от „Дневник“.
Първият и най-сериозен аргумент срещу избора на Сарафов идва от факта, че Висшият съдебен съвет /ВСС/, който организира процедурата, функционира с изтекъл мандат. Това поставя под съмнение правомощията му да извършва ключови назначения, включително избор на главен прокурор. Неспособността на парламента да обнови състава на ВСС задълбочава институционалната криза и поражда основателни съмнения в демократичността на процеса.
Биографията на Борислав Сарафов, натрупал значителен опит като прокурор и ръководител на Националната следствена служба, не е безупречна. През годините около неговото име се свързват обвинения за зависимости и липса на реформистки подход.
Случаят с номинацията на Сарафов не може да бъде разглеждан изолирано от политическата среда. Противоречията в Народното събрание, където коалицията „Продължаваме промяната–Демократична България“ /ПП-ДБ/ внесе искане до Конституционния съд за спиране на процедурата, показват остротата на разделението. Проблемът с изтеклия мандат на ВСС и липсата на прозрачност в избора допълнително подхранват недоверието в целия процес.
Посещението на Сарафов в САЩ по покана на ФБР преди ключовото изслушване изглежда като опит за демонстрация на международна подкрепа. Но този ход не успява да прикрие липсата на вътрешна легитимност и подкрепа. Европейски и международни партньори отдавна настояват за дълбоки реформи в българската съдебна система, а изборът на главен прокурор е съществен тест за ангажираността на страната към върховенството на закона.
Процедурата за избор на главен прокурор е повратен момент за България. Ако бъде извършена в сегашния си вид, без реформи и широка обществена подкрепа, това ще бъде пропусната възможност за промяна. Борислав Сарафов може и да бъде избран, но това ще бъде избор, обременен със съмнения и недоверие, който едва ли ще донесе стабилност на съдебната система.
Случаят с номинацията на Сарафов подчертава необходимостта от радикални реформи в правосъдната система и възстановяване на общественото доверие. България заслужава главен прокурор, който е не само компетентен, но и легитимно избран – символ на истинска правосъдна реформа.
