„Пленумът на Висшия съдебен съвет изразява категорична подкрепа към съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители, които се обявиха срещу закриването на специализираните наказателни органи. Присъединяваме се към заявеното в декларациите на Прокуратурата на Република България, специализираните съдилища, съсловните магистратски организации и Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет в защита на независимостта на съдебната власт от политическо влияние и нарушаване на конституционно определения принцип за разделение на властите и върховенството на закона.“
Това е записано в декларация на Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/ във връзка с внесени в 45-ото Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (154-01-22/16.04.2021 г.) и проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (154-01-23/16.04.2021 г.) и Декларация на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, приета с решение по Протокол № 16/29.04.2021 г. В нея се отбелязва още:
„Остро се противопоставяме на посоченото в мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт по отношение на специализираното наказателно правосъдие, че „през целия период на тяхното функциониране, публичното възприятие е преобладаващо негативно, като се възприемат не като независими органи, а като инструмент на „извънредното правосъдие“, което изпълнява политически мотивирани поръчки“. Тези органи са създадени като отчитат препоръките на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) и са доказали своята необходимост и ефективност. Тяхното развитие и дейност се оценяват положително в докладите на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по МСП от 22.10.2019 г., 13.11.2018 г., 15.11.2017 г., 25.01.2017 г., 28.01.2015 г. и 18.07.2012 г. С Решение № 10 от 15 ноември 2011 г. Конституционният съд се произнесе, че Специализираният наказателен съд отговаря на изискванията за редовен независим и безпристрастен съд, създаден със закон и прилагащ същото материално и процесуално право като останалите съдилища. Посочено е, че магистратите в тези органи се назначават по общите условия и ред, което е гаранция за „тяхната независимост по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи“. За правилното прилагане на закона следи Върховният касационен съд, който е контролна инстанция и пред който се обжалват всички решения на специализираните съдилища. В последващо Решение № 6 от 27 март 2018 г., Конституционният съд се произнася, „че създаването на специализирани наказателни подразделения и структури в системата на съдилищата е с оглед „по-доброто противодействие на отделните видове престъпления“ и е от компетентността на Народното събрание“.
Закриването на специализираното наказателно правосъдие в момент на политическа нестабилност и икономическа несигурност за обществото ще блокира съдебната система и ще провокира напрежение сред магистратите и гражданите.
Тревога буди фактът, че предложените законодателни промени не са придружени с анализ на работата на специализираните структури и обективна оценка на резултатите от тяхната дейност, без обществен дебат, без становища от Висшия съдебен съвет и от заинтересованите институции в нарушение на изискването на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Подобен подход е предпоставка за заличаване на постигнатия напредък на България в областта на правосъдието и вътрешния ред и изпраща противоречиви сигнали към европейските ни партньори.
Необходим е широк професионален и обществен дебат за ролята и мястото на органите на специализираното наказателно правосъдие в съдебната власт, който да постави на дневен ред актуалните проблеми, свързани с техните правомощия и функции.
Призоваваме представителите на политическите партии и депутатите от бъдещото Народно събрание, спазвайки духа на Конституцията на Република България, да проявят отговорност, далновидност и принципност при вземане на решения, свързани със структурата, статута и функциите на съдебната власт.“
