Очаква се церемонията по встъпване в длъжност на Владимир Путин, която ще се проведе в рамките на днешния ден, да бъде отбелязана като изключително важно събитие за Русия, предаде „Politico“. 71-годишният влиятелен политик ще премине по червения килим на Големия кремълски дворец с помпозност и аплодисменти, полагайки клетва за президентския пост, който той ще поеме за пети пореден път.
Традицията и руското законодателство повеляват, че полагането на клетва от новия президент неизменно е свързано с промени в правителството, което от своя страна може доведе и до промени в мирогледа на Путин по редица важни въпроси преди поредния му шестгодишен мандат. Все пак, макар войната на Русия срещу Украйна да продължава вече трета година, засега руският лидер не показва признаци, че иска да се отклони от сегашния си подход на разрушение срещу Киев, репресии срещу собствения си народ и антагонизъм към Запада.
„Първостепенната цел на Путин е да произвежда повече оръжия, да поддържа икономиката на страната си стабилна, да я предпазва от санкции и да се стреми към ниски нива на инфлация. Не бива да очакваме коренно преразглеждане на тази политика,“,твърди Татяна Становая, основател на компанията за политически анализи „R. Politik“.
Според анализатори степента, в която Путин ще промени състава на лицата, натоварени с изпълнението на новата правителствена програма, ще даде представа за това доколко той е готов да се откаже от старите си навици и възгледи, за да гарантира още по-надеждно бъдещето на своя режим. Според Николай Петров, консултант в „Чатъм хаус“, известен още като Кралския институт за международни отношения, Путин традиционно се движи между два модела на управление. От една страна, той се уповава на старата си гвардия от доверени приятели и познати, като министъра на отбраната Сергей Шойгу и министъра на външните работи Сергей Лавров, последният от които заема поста си от две десетилетия насам. От друга страна, лидерът разчита и на лоялни технократи като министър-председателя Михаил Мишустин и председателката на Руската централна банка Елвира Набиулина, за да поддържа икономиката на страната стабилна. Напоследък обаче, този начин на действие изглежда все по-неустойчив, тъй като някои от най-доверените приближени хора на Путин наближават или надхвърлят седемдесетте. Сред тях са 74-годишният Лавров и 68-годишният Шойгу, както и най-влиятелните фигури в областта на сигурността на страната – 72-годишният Александър Бортников, 69-годишният Сергей Наришкин и 70-годишният Александър Бастрикин.
„Време е поколението на Путин да напусне политическата сцена, но техните заместници не са готови да поемат тази роля. Системата е изправена пред сериозен проблем и тепърва ще стане ясно до каква степен Путин е в състояние да го реши или просто последиците ще отекнат във времето,“, изтъкна Николай Петров.
„Ако Путин иска да запази системата си, той трябва да я промени,“, потвърждава политическият анализатор Абас Галямов.
През последните години Кремъл обикновено избираше кандидати за отговорните политически постове, които се смятаха за лесни за влияние и контролиране, а не непременно квалифицирани за съответната длъжност, като този подход лесно привличаше нови попълнения сред бившите телохранители на Путин или по-младите роднини на хората от близкото му обкръжение. В този ред на мисли, Дмитрий Патрушев, настоящият министър на земеделието и син на 72-годишния секретар на Съвета за сигурност Николай Патрушев, е спряган за човек, който може да бъде повишен при предстоящата реорганизация на кабинета на Путин. Ако това действително се случи, то би означавало победа за политическото съсловие, което подкрепя по-агресивните и силови методи на управление.
Междувременно няколко държави публично обявиха, че няма да изпратят свои пратеници на церемонията по встъпване в длъжност на Путин, включително Германия, балтийските страни, Чешката република и Армения. Вчера „Reuters” съобщи, че Франция ще изпрати свой представител, като информацията е била разкрита предварително от анонимен френски дипломат.
