Втората серия на „Спасителя“ няма нищо общо с първата, но въпреки това ще произведе сходен резултат. „Спасителят“ е моментът, когато обществото реши да накаже традиционните политически субекти и гласува за нов политически субект, за който не разполага с никаква информация относно това какво поведение ще демонстрира той на политическата сцена.
Първата серия на „Спасителя“ е идването на политическа партия НДСВ на политическата сцена с лидер Симеон Сакскобургготски, а втората е идването на Трифонов и партия „Има такъв народ“ /ИТН/. Едно малко уточнение – не включвам Борисов в интерпретативната рамка „Спасителя“, защото преди политическа партия ГЕРБ да се появи на политическата сцена, Борисов беше главен секретар на МВР и кмет на София. За него обществото разполагаше с определена информация – какво би се случило на политическата сцена, ако бъде възнаграден с доверие.
За Трифонов и за Симеон Сакскобургготски обществото не разполагаше с никаква информация относно техни минали действия на политическата сцена, защото нямаше такива. Симеон Сакскобургготски обяви срока, който е необходим за спасението – 800 дни, а Трифонов обеща да накаже традиционните елити заради неприемането на резултати от референдума през 2016 г. Т.е обществото трябваше да придобие представа за тях само въз основа на отправените послания, без да има възможността да оцени тяхното поведение въз основата на минали действия на политическата сцена.
Разликата между двамата „Спасители“ е, че в първата серия се сформира управляващо мнозинство, а във втората – въпреки сериозното присъствие на партия ИТН след двата парламентарни избора, „Спасителят“ се отказа да бъде такъв след попадането му на институционалната сцена.
Във втората серия Трифонов хем иска да промени системата, хем му е неудобна политическата роля, която сам пое. Да си представим, че сме на плаж, на който има спасител, който е нагърбен с грижата и отговорността за ситуациите, в които нечий живот е в опасност. Когато обаче се появи такава опасност, него го е страх да влезе във водата и да се намокри. Трифонов демонстрира такова поведение – хем иска да е в ролята на „Спасител“, хем го страх да не се намокри. Затова и възпрепятства умишлено формирането на управляващо мнозинство в сегашното и в миналото Народно събрание.
Поведението на Трифонов и ПП „Има такъв народ“ в двата парламента, в които не се сформира правителство, дават представа на избирателя, която е „коз“ за идващите парламентарни избори – за втория „Спасител“ вече е налична информация, какво би било поведението, ако получи доверие в изборната надпревара. Тази информация, с която вече разполагат избирателите за поведението на Трифонов и на ИТН, се затвърди в две Народни събрания, в които посоченият политически субект демонстрира сходно поведение.
Енигмата на втория „Спасител“ е вече разгадана, заради което той вече трудно ще влезе в ролята на „Спасител“. Сходна беше и ситуацията с партия НДСВ след първия им престой в управляващото мнозинство и на следващите избори политическата сила от първа пария, едвам прескочи изборната бариера от 4%. Разликата между партия НДСВ и „Има такъв народ“ е, че първите се „намокриха“, в резултат на което стопиха доверието към себе си, докато вторите намаляват електоралната си тежест /това показват последните социологически проучвания за ИТН/ без да се „намокрят“, като остават сухи.
За пръв път в новата ни политическа история партия получава значимо доверие, но отказва да реализира политическите си цели през политическата власт. Участието на Трифонов и компания явно не цели реализирането на конкретна политическа програма и политически цели, а има само естетически характер – „Препъни камъкът, който осмива политиката в Шоуто, е вече препъни камъкът в парламента“ – „Ние навсякъде можем да сме препъни камък“! Днес е модерно да се мрази политиката и всичко свързано с нея, а Трифонов и компания просто спазват тази естетическа линия.
Участието в политиката и по-точно в управлението винаги води да загуба на обществено доверие, политиката е неблагодарна работа, защото никога не може да удовлетвори всички социални интереси, винаги ще има засегната страна. Това е бариерата, която спря популярния водещ да сформира управление, той не бе готов да заплати цената на общественото негодувание. Иронията в отказа от участие е, че въпреки отказа на Трифонов и компания да сформира правителство на два пъти, те пак няма да останат сухи и пак ще наложи да си платят сметката. Така стоят нещата в полети на политиката – когато се захванеш с дела на ниво общност, същата тази общност очаква да свършиш нещо, очаква някакви политически действия от теб, а не шоу. Резултатът наистина ще е сходен и ерозията на доверието няма да бъде избегната.
Източник: Станислав Тодоров
