Януари започна с политически послания, обрати, възникнаха няколко скандала, имаше социални промени и бяха извършени няколко жестоки убийства. Във фокуса попаднаха ротацията на правителството, членството на България в Шенген и еврозоната. Ниските заплати в някои сектори предизвикаха гладни стачки и изкараха на улицата за протести служители в няколко сектора. Още в първите минути на новия месец в новогодишната си реч президентът Румен Радев заяви, че българският народ има нужда от единение и лидерство, което да укрепи държавността, суверенитета и законността.
„Възходът на България е невъзможен в атмосфера на разделение и война с националните символи и историческата памет. Не можем да се развиваме като свободна европейска демокрация с амнезия и политическо лицемерие, с корупция и безнаказаност, с цензура и апатия, с разграждане на националния суверенитет и отказ от достойнство“, посочи още Радев в обръщението си.
От 01 януари бе вдигната минималната работна заплата, която нарасна до 933 лева, повишавайки дохода на повече от 500 000 работещи. Повишена бе и линията на бедност – от 504 на 526 лева. В резултат на това се предвижда около 800 000 българи от уязвими групи да получат финансова подкрепа в по-висок размер през 2024 г. С първия ден на новата година бяха вдигнати с 20% възнагражденията на работещите в железниците, а учителската заплата бе повишена с 8,4%, като стартовата минимална основна заплата на педагозите стана 1853 лв.
Първата партия, която обяви важно решение в началото на годината, бе „Движението за права и свободи“ /ДПС/ като почетният й председател Ахмед Доган предложи нова формула за бъдещото развитие – съпредседателство на Делян Пеевски и доц. д-р Джевдет Чакъров. Това се случи, след като в края на годината Мустафа Карадайъ подаде оставка като председател на ДПС преди изтичането на мандата му. Той не каза мотиви за решението си, но няколко месеца по-късно в интервю за „БНТ“ заяви, че е заради „натрупана умора“. Във връзка с решението на Доган в интервю за „Свободна Европа“ един от основателите на ДПС Касим Дал обяви, че партията е станала корпорация за търговия с влияние, а Доган и Пеевски били едно и „затова са силни“.
На 04 януари стана ясно, че решението на Съвета на Европейския съюз от 30 декември за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство по въздух и вода, считано от 31 март тази година, е било публикувано днес в Официалния вестник на Европейския съюз /ЕС/.
В началото на януари бе съобщен и за пробив в медицината у нас – жена с трансплантиран черен дроб стана майка. В последния ден на месец пък бе реализирана и първата чернодробна трансплантация във Военномедицинска академия за 2024 г.
През първата седмица на новата година грипът започна да набира скорост, увеличиха се и COVID болните, имащи нужда от лечение. До края на месеца голяма част от областите в страната обявиха грипна епидемия.
Новият политически сезон започна и с първи коментари за ротацията. Според съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов е въпрос на преговори с чий мандат ще бъде съставено правителство след ротацията. Чуха се и първите заявки от страна на министри дали искат да останат на постовете си след процедурата. Така например здравният министър проф. Христо Хинков обяви, че няма да остане такъв. Разнопосочни коментари даде военният му колега Тодор Тагарев, който на същата дата обяви, че ако му бъде дадена възможност – ще остане на поста. На другия ден обаче заяви, че вече не се интересувал дали ще остане на позицията. Екоминистърът Юлиян Попов обяви, че иска да „довърши започнатото“, но не се притеснявал и от това да бъде сменен. Транспортният министър Георги Гвоздейков каза, че ако получи покана за участие в кабинета „Габриел“, ще си помисли дали да приеме или не. Министърът на икономиката Богдан Богданов заяви пред журналисти в Монтана, че ако приоритетите, които е задал с екипа си, бъдат подкрепени, ще остана на поста. Заговори се и за смяна на вицепремиера Асен Василев, който коментира, че решението дали да остане такъв трябва да бъде взето от парламента, но той никога не е държал да бъде вицепремиер.
На фона на двоумящите се министри, премиерът акад. Николай Денков обяви, че някои от тях са се изморили от непрекъснатите нападки. По думите му най-късно на 06 март кабинетът трябва да е подал оставка, за да може максимално бързо да се осъществи ротацията.
През януари бяха публикувани за обществено обсъждане предложения за промени в Закона за убежището и бежанците, свързани с приемането на България в Шенген. По този повод лидерът на БСП Корнелия Нинова попита управляващите защо спешно искат тези изменения. Последва и реакция на Министерски съвет, откъдето увериха, че България не е изправена пред криза за настаняване на бежанци от трети страни.
На 06 януари президентът Румен Радев обяви, че ще сезира Конституционния съд за бруталното и в много отношения некомпетентно посегателство върху Конституцията. И два дена след това изпълни заявката си. Той счита, че част от измененията, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях, като засягат пряко формата на държавно управление и са от изключителната компетентност на Велико народно събрание. Припомняме, че измененията в основния закон бяха приети на 20 декември.
По повод решението на държавния глава, премиерът акад. Николай Денков обяви, че промените се правят в полза на българските граждани и на българската държавност. Въпреки това Конституционният съд образува дело по искането на държавния глава за обявяване на противоконституционност на текстове, които бяха приети от НС, за промяна в основния закон.
На 8 януари влезе в сила решението медицинските бележки на учениците да влизат в пациентското досие. Десет дена след това омбудсманът Диана Ковачева настоя издаването на електронни медицински бележки за учениците да бъде безплатно.
В рамките на същия ден шофьорът от ЦСМП-София Валери Кузманов обяви гладна стачка, а на другия ден колегата му Владимир Николов се присъедини. Те настояваха за възстановяване на социалния диалог, взаимно уважение, промяна на категорията им на труд, увеличение на възнагражденията им, ръст на размера на средствата, предоставяни за безплатна храна и подобряване на условията на труд за работещите в спешните центрове. Все пак след разговори с министъра, на 09 януари бе взето решение за прекратяване на демонстрацията, а на 11 януари от Комисията по здравеопазване изискаха цялостен анализ на състоянието на спешната помощ.
Началото на месеца бе белязано и с жестокото убийство на 49-годишния Кирил Русев в София, чието тяло бе открито в камера в частна морга, като то е било настанено там с фалшиви документи. За тежкото престъпление бяха задържани двама – Петър Александров и Александър Кинов. Mотивът им е финансов. Установено е, че обвиняемите са минали границата между България и Сърбия на 04 януари вечерта, през пункта до Стрезимировци, като на граничните власти са показали документите на убития мъж. После се върнали в България, но без да показват личната му карта. Към момента те са с постоянна мярка за задържане.
Във връзка със случая стана ясно, че трима гранични полицаи са били отстранени временно от длъжност. Това не е единственият случай, заради който бяха уволнени или временно отстранени служители на МВР през януари – министър Калин Стоянов поиска да бъдат освободени служители от ОДМВР-Стара Загора заради смъртта на 58-годишния бивш републикански шампион по борба Пламен Пенев след полицейска гонка. На 16 януари главният секретар на МВР Живко Коцев разпореди проверка за това дали полицай системно е тормозил жители на село Вълкосел. Стана ясно и че четирима полицаи са били уволнени от структурите на МВР, а деветима са с наказание порицание, след протеста срещу БФС. Директорът на СДВР Любомир Николов обясни, че има образувани следствено дело и преписки за това дали е имало полицейско насилие на въпросния протест.
Първият месец на годината бе белязан и с тежка загуба сред религиозната общност – на 09 януари почина Сливенският митрополит Йоаникий, а на 21 януари ни напусна Левкийският епископ Павел. Същевременно в края на януари Пловдивският митрополит Николай и Старозагорският митрополит Киприан обявиха и добрата новина, че състоянието на патриарх Неофит се подобрява.
Случаят „Даная“ излезе на дневен ред и през януари. От УМБАЛСМ „Пирогов“ обявиха, че в социалните мрежи и медии се правели внушения за пропуски в лечението на момичето. Майка й съобщи, че ще заведе съдебно дело срещу болницата. На този фон началници на отделения и клиники в най-голямата спешна болница у нас поискаха оставката на министъра на здравеопазването. Последваха няколко граждански протеста пред здравното министерство и пред лечебното заведение с исканe за отстраняване на директора му. На 25 януари бе обявено, че ресорният министър е предприел необходимите законови стъпки за освобождаване на директора на „Пирогов“.
Продължава кризата и с председателството в Столичния общински съвет. На 10 януари Карлос Контрера обяви, че „Продължаваме Промяната – Демократична България – Спаси София“ са предложили ротационно председателство. Но и така не бе постигнато разбирателство. На 25 януари за седми пореден път Столичният общински съвет не избра първи сред равни.
През януари предложението на Борислав Белазелков и Десислава Атанасова за членове на Конституционния съд /КС/ от квотата на парламента предизвика скандал сред политици и в обществото. Всичко започна на 10 януари, когато от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ съобщиха, че номинацията им за съдия в Конституционния съд ще бъде Белазелков, на следващия ден от ГЕРБ обявиха, че тяхната кандидатура е на Атанасова, а от „Възраждане“ предложиха Цвета Рангелова.
Предложенията за кандидати предизвикаха огромно обществено недоволство и остри позиции сред юридическата гилдия. Въпреки това на 19 януари парламентът избра Белазелков и Атанасова за членове на КС. По този повод лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви, че е паднал поредният бастион на демокрацията – Конституционният съд. Не закъсня и реакция на президента Румен Радев, който обяви, че ще сезира КС за избора на двамата конституционни съдии – решение, което от БСП обявиха като „правилно“. От своя страна ПП „Възраждане“ също се закани да сезира КС.
В мотивите си държавният глава посочи, че принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост са били нарушени и не могат да бъдат заместени от формалните обсъждания и процедури, целящи легитимирането на предварителна договорка между управляващите политически сили. Любопитна подробност е, че произнасянето на КС по делото ще бъде и с участието на новоизбраните съдии. На 24 януари от Висшия адвокатски съвет също призоваха Народното събрание да отмени избора. В същия ден граждани се събраха на протест в столицата срещу избора на Белазелков и Атанасова.
Демонстрациите и масовото недоволство обаче не бяха достатъчни да откажат Белазелков и Атанасова и на 26 януари те встъпиха официално в длъжност, полагайки клетва като конституционни съдии. Малко преди началото на церемонията президентът прати позиция, с която съобщи, че няма да присъства, като мотивите му са, че не приема „думите да противоречат на действията, а церемониите да заменят принципите“.
Сред горещите теми през януари беше и санирането. На 11 януари стана ясно, че омбудсманът Диана Ковачева е предприела действия след редица жалби заради отхвърлени проекти за безплатно саниране на жилищни сгради. В тази връзка регионалният министър Андрей Цеков обясни, че проблемите са свързани с процедурата, а не са в методиката на оценка или начина, по който е извършена тя. Той заяви още, че се разглежда всяко едно възражение по настоящата процедура на санирането и се обмисляла възможност Българската банка за развитие /ББР/ да предостави безлихвени заеми по втория етап на програмата за обновяване на многофамилните жилищни сгради. Министърът е категоричен, че всеки конкретен сигнал за манипулирани данни в документите ще бъде изпратен на Европейската прокуратура, както и че недоволните могат да подават жалби. В крайна сметка той сравни интереса към първия етап на програмата за саниране със състезание за елитни гимназии и обяви, че е нормално да има разочаровани.
Недоволство в началото на годината имаше и от страна на синоптиците, които поискаха бюджетът на Националния институт по метеорология и хидрология да бъде увеличен с 4 милиона лева, така че заплатите да бъдат повишени с 20%.
Новият парламентарен сезон стартира и с промени в постоянните комисии. Така на 12 януари бе решено Надежда Йорданова да оглави Комисията по конституционни въпроси, а в последния ден на месеца бе решено Маноил Манев да застане начело на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Съставът на Комисията за защита на потребителите бе сред водещите теми през януари. В средата на месеца по време на изслушване в парламента премиерът обяви, че няма очевидно решение по казуса. Той уточни, че затруднението, което имат, се дължи на това, че смяната на състава на КЗП по време на служебното правителство е направена по начин, който в момента се оспорва в съда. Той коментира, че Комисията не може да си изпълнява задълженията и кабинетът търси устойчиво решение на проблема. Същевременно в края на месеца съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков поиска промяна в ръководството на друг ключов контролен орган – Комисията за защита на конкуренцията заради сделката за „Булсатком“.
През средата на месеца бе разплетено още едно тежко убийство – това на собственика на автокъща край Търговище Хайредин Рамизов, който бе бил застрелян от свой приятел при стрелба с незаконна пушка. Обвиняемият е в ареста.
В криминалните хроники влезе и насилие над 5-годишно момченце в Пловдив. По случая бяха арестувани майката на детето и неговият пастрок.
В рамките на няколко дена в столицата бяха организирани няколко различни протеста – на 15 януари имаше недоволство от страна на Федерацията на транспортните синдикати към КНСБ, като на 18 януари на демонстрация излязоха и работещи в градския транспорт. След среща с тях, столичният кмет Васил Терзиев обяви, че ще предложи 15% ръст на основната им работна заплата от 01 март. Протест имаше и в Пловдив, където граждани се събраха против предложение да бъде преместен паметникът „Альоша“.
Министерството на образованието и науката /МОН/ също бе намесено в няколко конфликта през изминалите 31 дена. При първия случай оттам излязоха с категорична позиция, че в никакъв момент и под никаква форма не е обсъждана промяна в изучаването на стихотворението „Аз съм българче“ след твърдения от политическа партия, че се подготвят изменения в учебните планове. Вторият случай – от министерството обявиха, че ще сезират ДАНС и Комисията за защита на личните данни за придобиването на „Школо“ от чужда компания. При третия стана ясно, че при проверка от просветното ведомство са констатирани редица нарушения в Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Зрелищна полицейска акция беляза 19 януари, когато стана ясно, че столични полицаи извършват действия по неотложност в имоти на Васил Божков. Бизнесменът заяви, че се търсели документи, свързани с фирми, с които той нямал нищо общо, освен с една. От прокуратурата обявиха, че при претърсването не са били иззети никакви предмети.
На същата дата бе извършено и убийството на Пейо Пеев в столичния квартал „Драгалевци“, за което бяха задържани майката на детето му Габриела Славова и тъща му Красимира Трифонова. Престъплението предизвика граждански протест, който бе насочен и срещу работата на Министерство на правосъдието. В момента Славова и Трифонова се намират в ареста.
В ранните часове на 21 януари 24-годишният бургазлия Георги Генджов уби по особено жесток начин майка си Рада Гешева. Тежкото престъпление разтърси живущите в морския град, тъй като жертвата бе обичана учителка. В момента обвиняемият се намира в ареста.
Имот на столичната улица „Чаталджа“ и сделките с него предизвикаха напрежение и породиха въпроси, сред които как е станало прехвърлянето и как цената му е „хвръкнала“ при препродажбата. Действащи лица са Даниел Лорер и Асен Василев, които категорично обявиха, че няма нищо нередно. В разследване на „Bird.bg“ пише, че бивша фирма на финансовия министър е с блокирани сметки заради иск на американски гражданин за 5 милиона лева. Собствеността на финансиста е била спасена след закупуването на имоти на ул. „Чаталджа“ за под 1 милион евро. Последвал ремонт. Няколко години след това го продава, но за приблизително 3 милиона евро на жена, която е сключила сделка и с бившия министър на иновациите Даниел Лорер. Оказва се, че той също има апартамент в тази сграда и също го препродава. Така и не става ясно какъв е този ремонт, който толкова е оскъпил имота.
През януари от „Нексо“ съобщиха, че завеждат иск за над 3 млрд. долара срещу България.
В края на месеца се разрази сериозен конфликт между президента Румен Радев и председателя на ДПС Делян Пеевски, който отправи питане към главния прокурор, главния секретар на МВР и шефовете на ДАНС и Комисията за противодействие на корупцията за сигнали, свързани с корупция в президентството. Последва коментар на държавния глава, в който Пеевски разчете намерение за създаване на нова политическа партия. В резултат на това обяви, че го чака на терена. От БСП също атакуваха „Дондуков“ 2, като лидерът Корнелия Нинова съобщи, че са сигнализирали за съмнения за корупция в четири министерства на служебните кабинети на Радев.
В защита на държавния глава излезе вицепремиерът Илияна Йотова, която заяви, че „войната с президента продължава, затова няма новина в това, което се случва“. По думите й Радев не е станал част от сглобката, въпреки че в началото й е имал „такива оферти“ – твърдение, което Кирил Петков и Бойко Борисов отрекоха.
През януари кабинетът предложи да отпаднат таксите за обучение на студенти и докторанти в държавните университети. Това ще се случи с промени в Закона за висшето образование. Просветният министър Галин Цоков заяви, че целта е висшето образование в България да стане още по-добро. Предложението срещна одобрението на Съвета на ректорите на висшите училища в България, както и на ръководството на Национално представителство на студентските съвети, които също смятат, че обучението на студентите по държавна поръчка трябва да бъде безплатно.
Индексацията на цените на мобилните услуги бе посрещната с обществено недоволство. Срещу нея се обяви и омбудсманът Диана Ковачева, която е изпратила писмо до министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов, в което настоява да се защитят интересите на потребителите на мобилни услуги при нова индексация и ръст на цените този път за 2024 г.
Последните часове на януари бяха белязани и с показното убийство на Мартин Божанов – Нотариуса в столичния квартал „Горна баня“. Към момента не са известни мотивите за престъплението и няма заподозрени. От Нотариалната камера съобщиха, че в техния регистър няма и никога не е било вписвано лице с име Мартин Божанов като нотариус или помощник-нотариус. Името на Божанов се появи в разследване на Антикорупционния фонд, в което е посочен като човек за контакт с прокурори срещу заплащане, с цел решаване на проблеми на клиенти на обвинението.
Очаквайте подобен обзор на най-ключовите новини и за месец февруари.
