Японската икономика изпадна в рецесия през последното си тримесечие за първи път от четири години и половина насам, като това е най-дълбокият следвоенен спад за страната, причинен от коронавирусната пандемия, която сериозно засегна бизнеса и потребителите.
Данните за БВП на страната от първото тримесечие в понеделник показаха мащабното въздействие на пандемията, като износът се понижи до най-ниските си стойности, което не се е случвало след опустошителното земетресение през март 2011 г., тъй като проблемите във веригите за доставки засегнаха превоза и на японските стоки.
Анализаторите предупреждават за още по-мрачна картина за текущото тримесечие, когато потреблението се срива, след като правителството през април поиска гражданите да останат вкъщи, а бизнесът да се затвори. Политиците също за изправени пред редица трудности, тъй като подобен тип пандемия е невиждана за последните десетилетия.
Третата по големина икономика в света се сви с 3,4% през първото тримесечие, показват предварителните официални данни за брутния вътрешен продукт (БВП), което е по-малко от средната прогноза на пазара за спад от 4,6% .
Спадът достигна най-върховата си стойност – 7,3% през периода октомври – декември, като поредните тримесечия на свиване отговарят на техническото определение за рецесия. Япония за последно претърпя рецесия през втората половина на 2015 г.
Коронавирусът, който за пръв път се появи в Китай в края на миналата година, опустоши глобалната икономика, тъй като в много държави бяха наложени строги мерки, за да се ограничи разпространението на пандемията, която до този момент е причинила смъртта на над 310 000 души по целия свят.
Пандемията навреди сериозно и на веригите за доставки и бизнеса, особено в ключови за търговията страни като Япония.
На практика една от последиците на вируса в Япония се вижда най-ясно при спада с 6,0% в износ през първото тримесечие, което е най-големият спад от периода април до юни 2011 г. досега.
„Износът за Китай започна да спада през февруари, последван от вълна от намалени доставки до Европа и САЩ“, обясни Такеши Минами, главен икономист в Научноизследователския институт в Норинчук.
Дълбока криза, бавно възстановяване
Сътресенията в световната търговия се виждат ясно в последните данни за март, като износът се сви до най-ниската си стойност за близо четири години насам поради намаляването на доставките на стоки, свързани с САЩ.
Дори ключовите държави производители в световен мащаб не бяха пощадени от значителното въздействие на пандемията.
Компанията „Toyota Motor Corp“ заяви, че през юни ще намали производството на автомобили с 122 000 бройки и очаква спад от 80% в своята годишна печалба.
Очаква се лошата икономическа ситуация в Япония да се задълбочи през следващите месеци.
Анализираните от „Reuters“ смятат, че икономиката на Япония ще се свие годишно с 22,0% през текущото тримесечие, което би било рекордно понижение, тъй като натискът върху производството се засилва, след като премиерът Шиндзо Абе през април обяви извънредно положение в страната на фона на разширяващата се пандемия.
Извънредното положение беше премахнато в повечето региони в четвъртък, но остана в сила за някои големи градове, включително Токио. Досега Япония е съобщила за 16 337 случаи на заразени с коронавирус и 756 смъртни случая.
Частното потребление, което съставлява повече от половината от икономиката на Япония, се понижи с 0,7% през периода януари-март, което е по-малко от пазарната прогноза за спад от 1,6%, тъй като стабилното търсене на стоки за ежедневни нужди частично компенсира въздействието върху разходите за услуги.
Все пак в страната е налице второ поредно тримесечие на спад, тъй като домакинствата бяха изправени пред редица отрицателни последици от коронавируса, включително повишение на данъка върху продажбите от 8% до 10% през октомври миналата година.
Капиталовите разходи спаднаха с 0,5% през първото тримесечие, след като през периода октомври – декември миналата година се понижиха с 4,8% , показват данните за БВП, което свидетелства, че несигурността по отношение на икономическата перспектива обезкуражава компаниите да увеличат разходите си.
Всичко това доведе до напрежение и на пазара на труда. Коефициентът на безработица през март се повиши до най-високата си стойност за година, като това е най- сериозния спад в свободните работни места от три години насам.
Правителството вече обяви рекорден пакет от финансов стимул в размер от 1,1 трилиона долара, а Централната банката на Япония увеличи отпуснатата сума за втори пореден месец през април.
Управляващите обещаха втори допълнителен бюджет по-късно този месец за финансирането на новите разходи, като основната цел е да се смекчи икономическия удар от пандемията.
Все пак много анализатори предупреждават, че подкрепата от страна на правителството ще дойде твърде късно.
„Както винаги в Япония, прилагането на промените е много бавно. Ще бъде необходима по-късната половина на второто тримесечие и вероятно третото тримесечие за да се осъществи стимулирането от страна на правителството“, заяви Мартин Шулц, главен икономист на „Fujitsu“.
„Възстановяването ще бъде по-бавно, отколкото мнозина се надяват … За да се възстановим от тази криза, ще са необходими поне две години.„, твърди експертът.
