През по-голямата част от 72-те си години компанията на Хитоши Фуджита е просто още една малка фирма, която шлайфа метални части, пише агенция „Ройтерс“. След това тя прави нещо необичайно за малък японски производител: разширява дейността си, като през последното десетилетие купува две съседни фирми.
Фуджита споделя, че ако повече малки компании не последват този пример, страната, която през 20-ти век промени световното производство, ще има мрачно бъдеще.
Години на забавен растеж и намаляване на населението оставиха много от японските малки и средни фирми да се издържат от държавна помощ и почти безплатно финансиране. Тези компании, които осигуряват около 7 от всеки 10 работни места, сега са изправени пред сътресения, тъй като подкрепата от времето на пандемията намалява, а лихвените проценти се повишават за първи път от 17 години насам.
Трима високопоставени представители на правителството заявиха пред „Ройтерс“, че японското правителство е готово да остави повече слабо ефективни компании да фалират, което според тях отразява спешната нужда от замяна на склерозиралите предприятия с такива, които могат да осигурят растеж. Макар че не очакват тази промяна да настъпи бързо, те определят промяната в мисленето като ясно отклонение за страна, която обикновено се стреми да избягва фалити и да защитава съществуващите работни места за сметка на производителността. Този ход ще помогне на Япония да насочи работниците и инвестициите към най-продуктивните си компании в условията на свит пазар на труда, което ще доведе до повишаване на заплатите, заявиха служителите, на които бе предоставена анонимност, за да обсъдят чувствителния въпрос.
Правителството очаква промяната да се осъществи по-скоро чрез сливания и придобивания, отколкото чрез мащабни фалити и съкращения, коментира един от хората. Правителството разполага с помощни центрове, които съветват малките предприятия относно сливанията и придобиванията.
Според интервютата с 20 души, сред които петима правителствени служители, банкери, експерти от бранша и трима собственици на фирми, това преосмисляне на традиционния подход на Япония към бизнеса се сблъсква с няколко пречки, не на последно място със социалния договор, който управлява следвоенната икономика. 46-годишният Фуджита, който ръководи Sakai Seisakusyo в Какамигахара, Централна Япония, споделя:
„Много от собствениците на малки производители са от поколението преди мен и са склонни да управляват бизнеса си като инженери. Те нямат умения, които да могат да използват, когато става въпрос за закупуване на друга компания.“
Фирмата на Фуджита произвежда части за смесители и полупроводници и иска да разшири дейността си в областта на компонентите с по-висока стойност.
В писмен отговор на въпросите японското Министерство на икономиката, търговията и промишлеността заяви, че ще продължи да подкрепя малките и средните предприятия (МСП) с финансиране и други мерки, като добави, че компаниите трябва да увеличат своята доходност чрез инвестиции и повишена производителност. То заяви, че фалитите вече са „с лека възходяща тенденция“ и са се върнали към нивата отпреди пандемията, докато работниците сменят работата си заради по-добри условия, включително по-високи заплати.
„Ще продължим да следим отблизо ситуацията, за да гарантираме, че фалитите няма да се увеличат на неподходящо ниво, което би довело до повишаване на равнището на безработица“, заяви тя.
Проблемът със зомбитата
Според изследователската компания Teikoku Databank около 251 000 компании са били „зомбита“ през миналата година, което означава, че печалбите им не са покривали лихвените плащания за продължителен период от време – най-високият брой от повече от десетилетие. По-голямата част от тях са имали 300 или по-малко служители.
Съгласно мерките на правителството, публикувани през март, банките се насърчават да помагат за преструктурирането на слабите компании, вместо да продължават да ги подкрепят със заеми. В мерките не се споменават пряко зомбитата или „икономическият метаболизъм“ – термин, който политиците използват, за да означат, че по-силните компании заместват по-слабите. На въпроса дали ще бъде позволено на повече компании да фалират, един от високопоставените служители отговори:
„Да, това е вярно. Но правителството не може да каже това изрично“, тъй като би рискувало да предизвика обществен отзвук, който би бил нежелан за управляващата партия, добави служителят.
„Ние правим това, постепенно го правим“, изтъкна служителят и даде да се разбере:
„Бъдещето на Япония ще бъде мрачно, ако не успеем да повишим производителността.“
Япония е под средното ниво за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по отношение на годишните заплати и БВП на глава от населението. Последният показател, който е барометър за производителността на труда, показва, че Япония разполага с 33 834 долара, като изостава от Франция и Италия. Все пак има граници, до които Япония може да понесе творческо разрушение. В някои селски райони недобре работещите предприятия остават от съществено значение за общностите, заяви четвърти служител. Правителството внимава да не бъде възприето като „изоставящо“ подкрепата за малките компании, каза Тацуро Оя от адвокатската кантора Охе Танака и Оя, който има опит в преструктурирането на малки компании.
„Те се опитват да облекчат болката колкото е възможно повече чрез предпазната мрежа за пренасочване на работниците към разрастващи се компании“, заяви той.
Министър-председателят Фумио Кишида оказва натиск върху компаниите да увеличат заплатите. Според профсъюзната група Ренго тази година те са постигнали най-голямото увеличение от три десетилетия насам – средно 5,1 %, а по-малките – средно 4,5 %, въпреки че това не отразява заплатите в много малки компании, които не са обединени в профсъюзи.
„Нула-нула“
Малките и средните предприятия не бива да бъдат получатели на „социални политики“, заяви Акира Амари, влиятелен законодател от управляващата Либерално-демократическа партия. В интервю той предупреди:
„Целта е да им се помогне да увеличат производителността, печалбите и заплатите, за да могат да плащат данъци.“
Според доклад на Министерството на финансите от 2022 г. Япония е похарчила 63,2 трилиона йени, или около 400 млрд. долара, за подпомагане на МСП по време на пандемията, като около 267 млрд. долара са отпуснати под формата на „нулеви“ заеми, които не изискват никакво обезпечение и имат гратисен период на плащане с нулева лихва. С настъпването на падежа на заемите се увеличиха фалитите. По данни на Teikoku Databank между януари и юни са фалирали почти 5000 компании, което е най-големият брой за първото полугодие от десетилетие. Миналата година фалитите скочиха с една трета.
Амари потвърди, че повторните сливания и придобивания ще позволят на по-малките компании да се разширят в отрасли с по-висока печалба и ще позволят на служителите да придобият нови умения. Той подчерта:
„Не искаме средните предприятия да останат средни, те трябва да се стремят да станат големи.“
Компанията на Фуджита в Какамигахара извърши последното си придобиване през 2020 г., като купи производител на автомобилни и медицински части. За да договорят условията, двете страни се съгласиха да използват консултант от центъра за помощ при придобивания на малки предприятия. Правителството плати половината от хонорара на консултанта.
Около 1681 малки компании са придобити с помощта на тези центрове през годината до март 2023 г., сочат правителствени данни.
Прекъсване на миналото
Една от възможностите за изпитващите затруднения фирми е да увеличат цените, но това е трудно да се направи след години на дефлация.
Kiryu Shinkin Bank, малък кредитор в Гунма, северно от Токио, миналата година създаде екип, който да помага на трудноподвижни корпоративни клиенти.
Собствениците на фирми не са склонни да повишават цените от страх да не загубят клиенти, казва управителят Такаши Харада. Собствениците също така се чувстват отговорни да запазят фирмите за служителите си, което не позволява драстични промени, каза той. Харада коментира:
„Те са толкова съсредоточени върху това да не фалират.“
Все пак някои семейни фирми се претопяват. Когато Юкико Изуми поема семейната компания за производство на бисквити Izumiya Tokyoten след смъртта на баща си преди шест години, тя губи пари в продължение на десетилетие. Фирмата съкращава разходите, премества седалището от Токио във фабриката в индустриалния град Кавазаки и повишава цените за първи път от 15 години. Работи с илюстратор, за да разработи нова продуктова линия на тема котки. Първоначално се сблъсква с известна вътрешна съпротива, но сега продава 120 000 опаковки годишно, което е „голям успех“ за 97-годишната Изумия, която отчита печалба през последните три години. Изуми разказа:
„Баща ми и аз не се разбирахме как да прекъснем стария начин на работа и да подобрим производителността. Затова реших да променя нещата.“
Сега тя се стреми да разшири клиентската си база, като се насочи към пристигащите туристи.
Но за много предприятия се очертава време на криза, тъй като ерата на лесните пари приключва, а слабата йена увеличава разходите. Ясуши Норо, президент на „NBC Consultants“, която консултира малки и средни предприятия, казва, че чува все повече компании, които се борят с дългове, и очаква това да се увеличи с повишаването на лихвените проценти.
„Моделът на МСП, който работеше досега заради ниските лихвени проценти, се разпада“, каза той.
„Възраждане“: Ще подкрепим декларацията на ПП-ДБ, но при едно условие
