Японският бизнес и научна общност проявяват интерес към българските постижения в развитието на високите технологии и изкуствения интелект. Във фокуса им е попаднал институтът INSAIT към Софийския университет. Това стана ясно по време на среща между просветния министър проф. Галин Цоков и посланика на Япония в България Н.Пр. Мичигами Хисаши, който изтъкна:
„Вече много бизнесмени в Япония знаят за INSAIT. Те са все по-заинтересовани. Бих искал да се възползваме от този факт.“
Най-големият национален научен институт в Япония РИКЕН също е сключил меморандум за партньорство с INSAIT, коментира Хисаши. По този повод проф. Цоков заяви, че българският институт е единствената организация от Източна Европа, която влиза в първия глобален Алианс за изкуствен интелект в света, създаден по инициатива на IBM и Meta. Той изрази увереност, че сътрудничеството между двете държави в областта на просветата и науката ще се разшири.
В момента има 42 споразумения за партньорство между японски и български университети. Около 50 японски студенти учат в български висши училища – основно специалности в областта на медицината и икономиката. България има свой лектор по български език и култура в университета Кобе.
„Надяваме се, че с общи усилия ще можем да разширим лекторатите по български език и в други японски университети“, заяви министър Цоков.
Посланик Хисаши изтъкна, че през годините 600 български студенти са се обучавали в Япония с правителствени стипендии. Той изрази надежда, че желаещите да учат в страната по тази програма ще се увеличат.
Проф. Цоков изтъкна, че една от важните специалности в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е японистика и тя е защитена от държавата. Освен това в 3 български училища се преподава японски език и го изучават близо 400 ученици.
„Благодаря за вашата подкрепа при квалификацията на учителите, за да могат по-успешно да изучават японски нашите деца“, заяви министър Цоков.
Посланик Хисаши изрази своето задоволство, че освен език, учениците учат и японска култура и се занимават и с дейности като готварство и флористика. Той представи примери за „положителната дисциплина“ в японските училища като показа как деца на 7-8 години сами приготвят обяда си, участват в почистването на помещенията в училище и се учат на екипна работа от малки. Според него това е в основата на икономическия и технологичен напредък на страната. Проф. Цоков предложи български учители да получат възможност да се запознаят на място с тези детайли от японската образователна система.
Проф. Цоков и посланик Хисаши са дискутирали и задълбочаване на сътрудничеството в науката и обмена на изследователи.
