Министърът на правосъдието Надежда Йорданова изпрати на председателя на Венецианската комисия Клер Бази Малори пакета от законодателни мерки, предвиждащи създаване на действащ механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор, съобщиха от Министерството на правосъдието /МС/.
Проектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, в изпълнение на поетите ангажименти по националния План за възстановяване и устойчивост, бе публично представен на 20 юли тази година. По Плана измененията трябва да станат действащо право във второто тримесечие на 2023 година и това е неотменен ангажимент на държавата.
Министър Йорданова неведнъж подчерта, че преди да бъдат представени за одобрение от кабинета и внесени за гласуване в парламента, промените ще преминат ключовата „проверка“ на Комисията за демокрация чрез право на СЕ /Венецианската комисия/, дала многобройни препоръки през годините в тази сфера. Още през 2009 година по делото „Колеви“ Европейският съд по правата на човека в Страсбург посочи, че в България на практика е налице обективна невъзможност при данни за престъпление главният прокурор да бъде разследван и да му бъде търсена наказателна отговорност. През 2022 година, след няколко месеца активна работа в Министерство на правосъдието, пакетът от законодателни промени е готов.
В писмото на министър Йорданова до Клер Бази Малори се казва:
„Сътрудничеството ни с Венецианската комисия се превърна в ключов крайъгълен камък в изпълнението на реформите в областта на върховенството на закона, които станаха част от Плана за възстановяване и устойчивост на България. Като част от Плана България се ангажира да приеме законодателни промени за въвеждане на съдебен контрол върху отказа на прокурора да образува разследване, да гарантира ефективността на наказателното производство и подобри отчетността и търсенето на наказателна отговорност от главния прокурор. Своевременното изпълнение на този етап е приоритет на българското правителство.“
Пакетът от законодателни промени, в превод на английски език, се препраща на Комисията от Министерство на външните работи.
Освен механизма за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и съдебния контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство се предвиждат също ясни правила за разгласяване на материали от текущи разследвания при пълно съобразяване на презумпцията за невиновност – забранява се разгласяването на данни от специални разузнавателни средства, въвеждането на законово изискване в парламентарната квота на ВСС да не бъдат избирани действащи прокурори и следователи като мярка за ограничаване на фактическата власт на главния прокурор върху съвета.
Не коментирам кухи лейки.