На фона на усилията на високо равнище за справяне с редица глобални извънредни ситуации, срещата на върха на Групата на 7-те богати демокрации този уикенд също ще види необичайно дипломатическо помирение, докато лидерите на Япония и Южна Корея се стремят да продължат да поправят връзките, белязани от години от враждебност и караници, пише „Асошиейтед прес“.
На пръв поглед двете съседки биха изглеждали естествени партньори. Те са мощни, напреднали демокрации и верни съюзници на САЩ в регион, обхванат от автократични заплахи. Продължаващите последици обаче от векове на сложна, остра история, кулминирала в бруталната японска колонизация на Корейския полуостров през 1910-1945 г., са довели до повече предпазливост, отколкото приятелство.
Голяма част от внезапната неотдавнашна промяна в тона е споделеният фокус върху нарастващата агресивност на Китай, заплахата от бързо подобряващия се арсенал на Северна Корея от ракети, способни да носят ядрено оръжие – и дълбокото безпокойство за това как войната на Русия в Украйна влияе и на двата проблема. Известно дипломатическо подтикване от страна на Вашингтон, който осигурява военна защита и на своите съюзници и иска те да се противопоставят по-силно на нарастващото глобално влияние на Китай, също помогна. Даниел Снайдер, преподавател по Източна Азия в Станфордския университет, коментира:
„Токио и Сеул разбират, че тяхното оцеляване, както национално, така и политическо, зависи от подчиняването им на глобалните и регионални приоритети на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън.“
Поканата на японския министър-председател Фумио Кишида към президента на Южна Корея Юн Сук Йол да бъде гост на преговорите на Г-7 в Хирошима е само най-скорошният знак за тези рестартирани връзки. Той следва последователни срещи на върха на лидерите, които не са се случвали от години. Япония също се съгласи с искането на Южна Корея да изпрати екип от експерти по-късно този месец, за да посети разрушената атомна електроцентрала Фукушима, за да види подготовката за планирано изпускане в океана на пречистени, но все още леко радиоактивни отпадъчни води.
Срещата на върха на Г-7, която се провежда от петък до неделя, ще позволи на лидерите да задълбочат процъфтяващите си отношения – Кишида, Юн и Байдън планират да се срещнат в кулоарите – като същевременно работят, за да убедят най-могъщите лидери в света да затегнат сътрудничеството в отбраната като Китай и Северна Корея разширяват военните си позиции в региона.
Проблемите с историята отдавна тормозят Сеул и Токио. Връзките се влошиха през 2018 г., например, след като решенията на южнокорейския съд наредиха на две японски компании да компенсират група корейски ищци, които компаниите са използвали за робски труд по време на войната. Разногласията относно решенията по-късно се разпространиха върху проблемите на търговията и военното сътрудничество. Япония настоява, че всички проблеми с компенсациите са уредени с договор от 1965 г., който нормализира отношенията.
Срещите на Юн с Кишида дойдоха, след като правителството му обяви непопулярен в страната план през март за използване на южнокорейски корпоративни фондове за компенсиране на принудителния труд. Този ход имаше за цел да попречи на съдилищата да ликвидират местните активи на японските компании, което би предизвикало допълнителен дипломатически разрив.
Кишида се съгласи да възобнови отбраната, търговията и други преговори на срещите си с Юн, а Япония наскоро обяви, че преговаря за споразумение с Вашингтон и Сеул за споделяне на данни в реално време за изстрелвания на севернокорейски ракети.
И Сеул, и Токио са притеснени от геополитическата несигурност, създадена от нахлуването на Русия в Украйна, което породи опасения за подобна китайска агресия в Южно и Източнокитайско море и срещу Тайван, демократичния, самоуправляващ се остров, който Пекин твърди, че е свой. Северна Корея също използва глобалния фокус върху инвазията, за да увеличи своите тестове на ракети, способни да носят ядрено оръжие.
Япония е една от многото нации в Азия, които имат териториални спорове с Китай, нещо, което силно фигурира в стремежа на Кишида да отдалечи Япония от нейния принцип на самоотбрана след Втората световна война. Миналата година Токио прие нова стратегия за национална сигурност, която включва целите за придобиване на способности за превантивни удари и крилати ракети за противодействие на заплахи от Северна Корея, Китай и Русия.
Разтревожен от нарастващата заплаха от Северна Корея – Пхенян е изстрелял около 100 ракети от началото на 2022 г. – Юн може да използва по-добрите отношения с Япония като начин да изгради по-силен съюз със Съединените щати.
Правителството на Юн разшири своите комбинирани военни учения със Съединените щати, които също включваха тристранни учения с Япония, като същевременно искаше по-големи гаранции от Вашингтон, че ще използва бързо и решително своите ядрени оръжия, за да защити своите съюзници в случай на севернокорейски удар ядрена атака.
„Има нарастващо признание (както в Токио, така и в Сеул), че различните проблеми на сигурността в региона стават все по-взаимосвързани, което кара страните да преоценят значението си една за друга, смята Джин Чанг Су, анализатор в южнокорейския институт Sejong.
По време на неотдавнашна среща във Вашингтон Юн и Байдън се съгласиха на декларация, която включва повече споделяне на ядрена информация и редовни посещения в Южна Корея от американска ядрена подводница.
Администрацията на Байдън може сега да настоява за разширен диалог за възпиране между Вашингтон, Сеул и Токио, който „би дал страхотен отговор както на Северна Корея, така и на Китай и дори на потенциална китайско-руска военна ос“, написа наскоро Снайдер.
Хирошима, първата мишена на ядрено оръжие в историята, може да осигури символичен фон за Кишида и Юн да повишат осведомеността относно заплахата от Северна Корея, като същевременно подчертават целите за неразпространение на ядрени оръжия. В друг жест за изграждане на доверие Кишида и Юн планират да отдадат почитта си на паметника в Хирошима за жертвите на корейската атомна бомба.
Въпреки подобряващите се връзки обаче, няма сигурност колко дълго ще продължи помирението.
След десетилетия на бедност и диктатура след Корейската война от 1950-53 г. Южна Корея се превърна в развита икономическа и военна сила. Но има големи колебания в политиката между консервативните правителства, като това на власт сега, и либералните правителства, които са по-предпазливи от по-силни връзки с Япония и Съединените щати. Снайдер подчертава:
„И тогава има исторически проблеми, включително продължаващи съдебни заседания за принудителен труд, които остават заровени като противопехотни мини, недалеч от повърхността и готови да бъдат задействани.“
