Прокурори в Южна Корея настояват бившият министър на отбраната да бъде арестуван официално, тъй като се предполага, че се е договорил с президента Юн Сук Йол при въвеждането на военното положение миналата седмица, предаде „Associated Press“. В момента властите разследват дали действията им не са равнозначни на бунт.
Военното положение в страната, първото от над 40 години насам, продължи само около шест часа, но предизвика смут в страната и мащабни улични протести. Юн Сук Йол и неговите сътрудници са изправени пред наказателни разследвания и опити за импийчмънт. Министерството на правосъдието забрани на Юн и още осем души да напускат страната, тъй като властите ги смятат за основни заподозрени по делото за военното положение. Това е първият случай, в който действащ президент в Южна Корея получава забрана за пътуване.
Централният окръжен съд на Сеул съобщи по-рано днес, че разглежда искане на прокуратурата за издаване на заповед за арест на бившия министър на отбраната Ким Йонг Хюн, който е обвинен, че е препоръчал на държавния глава да обяви военно положение и е изпратил военнослужещи в Народното събрание, за да попречат на депутатите при гласуването му. В крайна сметка достатъчно депутати успяха да влязат в парламентарната зала и единодушно отхвърлиха указа на Юн Сук Йол, което принуди кабинета да го отмени преди разсъмване на 4 декември.
В изявление, отправено днес, Ким заяви, че дълбоко се извинява за причиненото безпокойство и неудобство. Той коментира още, че цялата отговорност за въвеждането на военното положение се носи единствено от него и помоли за снизхождение към военните сили, изпратени да го прилагат, като изтъкна, че те само са изпълнявали неговата заповед.
Сега вниманието е насочено към това как властите могат да разследват президента и дали имат право да го задържат. Южнокорейският закон дава на президента имунитет срещу съдебно преследване, докато е на поста си, с изключение на случаите на обвинения в бунт или държавна измяна. Това означава, че Юн може да бъде разпитан и задържан от разследващите органи във връзка с указа му за военно положение, но много експерти се съмняват, че властите ще го задържат принудително поради възможността за сблъсъци с президентската служба за сигурност. Те също така смятат, че службата за сигурност вероятно няма да разреши претърсване на офиса на лидера, позовавайки се на закон, който забранява претърсването на обекти с държавни тайни без одобрението на отговорните за тези области лица.
В случая с бившата президентка Пак Гън-Хе, която беше свалена от поста си през 2017 г., след като парламентът ѝ наложи импийчмънт заради корупционен скандал, прокурорите не успяха да претърсят кабинета ѝ и в крайна сметка получиха документи извън комплекса, тъй като президентските служители ги отклониха. След като отказа да се срещне с прокурорите, докато беше на поста си, Пак беше подложена на разпит от тях и беше арестувана, след като Конституционният съд потвърди обвинението в импийчмънт и постанови освобождаването ѝ от поста президент през март 2017 г. Ако Юн бъде подложен на импийчмънт, президентските му правомощия ще бъдат временно преустановени, докато Конституционният съд реши дали да ги възстанови или да го отстрани от длъжност. Ако в крайна сметка бъде гласувано за отстраняване, ще се наложи провеждането на нови президентски избори.
Какво отговори БАБХ на Искра.бг за огнището на чума във Велинград?
