КОЛЕНИЧЕНЕ
Едно кухо ехо кънти в изгълтаните ни от лакомо безумие глави. Нови избори… нови избори… нови избо… Ама какво ще му е новото в тия избори?
Да, избраниците понякога се сменят – разместват се вътрешно в листите, дори понякога се пръкват и чисто нови, непознати мераклии. За трийсетина години демокрация пред очите ни избухнаха толкова много нови партийни пиратки. Някои направиха просто пушилка, други сътвориха дупки в душите ни, от трети още ни свирят ушите.
Но колкото и да се сменят избраниците, нови избиратели няма. Избирателите сме си ние, които ставаме фенове на партиите, все едно са футболни клубове. Кичим си профилните снимки с техните цветове и номера. Крещим по противниковите отбори, истеризираме за някаква „победа“, но дори не знаем какво означава това. А тя, победата, драги предизборни ултраси, не е да финтираме противниците, за да вкараме някой в парламента.
Всъщност партиите съвсем не са футболни отбори. Партията е реален юридически субект, зад който стоят физически лица и техните амбиции, намерения и интереси.
Идеята на този субект е да расте – като екип, като влияние, като позиции. Новата партия, пък, представлява стартъп. Появява се с много повече хъс, смелост и най-вече ясна и категорична стратегия, чиято крайна цел е да направи това, което всяка партия иска да постигне – да влезе във властта.
Искрено се надявам някой ден да спрем да вярваме на партийни човечета, които се опитват да ни лъжат, че влизали в парламента почти по принуда. Че за тях това била някаква благородна, напълно алтруистична кауза. Че били там, за да счупят модела, да обърнат системата.
Всички партии трябва да искат да стигнат до възможността да управляват. Затова сме ги избрали ние, горките фенове. Всяко друго твърдение е чиста проба лъжа, цветен прах в притворените ни очи.
Но най-вече искам да спрем да зяпаме с възхита разни партийни тотеми, които ни управляват от висотата на своята звездна, мистична недостижимост. И когато с мъка бутнем от пиедестала един, да не слагаме подобен на неговото място, за да се сгънем на колене. Отново.
Източник: Радослав Бимбалов
