За 93% от българите езикът е основен елемент на националната ни идентичност. Това посочи първото у нас широкомащабно проучване за отношението на гражданите към въпросите на книжовния български език. Изследването е било реализирано за период от три години като в него са участвали екипи от три научни институции. Основен е бил Институтът за българския език към Българската академия на науките.
Интересното в случая е, че учените са установили, че анкетираните 1000 български граждани не са изказали отегчение от това, че е трябвало да отговорят на цели 38 въпроса. Напротив. Те са били удовлетворени от факта, че участват в нещо наистина значимо, предаде „БНР“. Така за сънародниците ни символната стойност на езика се оказва водеща.
Като много важен фактор е посочено и това, че книжовният език позволява да общуваме помежду си. Но е важна и тенденцията, че днес езикът има по-скоро разграничаваща, отколкото обединяваща функция. В тази посока е и приемането на българския език като един от официалните на Европейския съюз. Освен това кирилицата пък беше утвърдена като предпочитаната писмена азбука за комуникация.
Учените отбелязват още, че по време на изследването се е отделила една група хора, които са се различавали от всички останали. Това са тези, които сами посочват, че живеят в мизерия. За тях въпросите, които са свързани с книжовния език, изобщо не са от значение. Отговорите им са предимно, че не могат да преценят. За щастие те са по-малко от 1% от всички анкетирани, но въпреки това има граждани, които са напълно изолирани от цялата общност.
Анкетата показва също така, че повечето българи са склонни да понасят грешките на околните и рядко се стига до това да им правят забележки. Предполага се, че причината за това явление е, че има неувереност по отношение на книжовната форма. Но пък в същото време хората са много взискателни към начина, по който комуникират известните личности, политици и общественици.
