Днес е понеделник и вероятно на много от хората им криво. След почивка човек трудно се адаптира към работа.
Ако гледаме на дните като работни и почивни, то в умовете ни ще има такова разделение.
Ако обаче гледаме на всеки ден като възможност за духовно усъвършенстване и за непрекъсната медитативна практика, ще знаем, без значение какъв ден е и какво ще ни предложи той като преживяване, ние ще продължавам да вървим отново и отново по Пътя към дома си. Да, всеки ден е още една нова възможност, за да се приближим и да се превърнем в самите Себе си. Работата си е работа, а и задълженията си също трябва да изпълняваме, но нека да не забравяме, че каквото и да правим, и в каквато и среда да попадаме, нашата неотменна задача е да се завърнем в Истинската си Природа.
Във всичко би следвало да виждаме такава възможност, и в приятните и щастливи дни, но и неприятните и изпълнен с трудности, мъки и усилия дни. Защото ако си избираме само добрите дни, за да се усъвършенстваме и да следваме Вътрешната си Същност, тогава какво ще правим, когато дойдат трудни времена?
Когато е лесно, всеки така или иначе е Себе си. Въпросът е, какво да правим, когато е трудно и когато имаме дни изпълнени с изпитания, със страдания?
Е, точно тези дни, в които животът е най-труден, точно те са най-благотворни и благоприятни, за да работим върху духовните умения и за завръщането на ума в собствения си дом.
Иначе, когато е добре и когато всичко е в ред и хармония, всичко си е на място.
Всеки може да бъде добър и благороден, когато е в настроение и когато има дни на благоденствие. Много по-трудно е да си добър и да вървиш в Пътя на Духа, когато се намираш в дни на изпитания и когато ти самият си лишен от добри условия за живот и усъвършенстване на духовната си практика.
Тогава се разбира, дали си истински.. Дали си се преструвал или дали сам си залъгвал самия себе си.
Както казва една поговорка в Шугендо или Ямабуши – горски хора – това са японски планински аскети, за развиване, усъвършенстване и използване на вътрешните, мистичните сили:
„Ако можете да запазите спокойствието си дори при физическа болка, тогава знайте, че сте просветлени.”
Независимо, дали болката е физическа, психическа – душевна, ако посветения в медитативни практики може да ги устои и да продължи медитацията си, то това вече, може да се каже, че е сериозно постижение в духовната практика и въобще, не е само ала бала, както сме свикнали да чуваме от повечето “духовни учители” и “гуру” На думи всеки може да обяснява и да разтяга локуми.. Кое било мъдро и кое не водело по пътя към Господ… Може да пишем книги и да обясняваме, но стане ли въпрос за прилагането им на практика, тогава “огънчето угасва”
Това ви говоря днес, най-добрите дни за да изпитате сами себе си и сами да видите, какво можете, са лошите дни – “дяволските дни”.
Ако тогава сте непоклатими и недосегаеми за мъченията, значи наистина сте постигнали успех и вече ще знаете, че можете напълно да разчитате на Себе си. А, ако се огъвате, ще знаете, че трябва да продължавате да работите върху себе и духовните ви умения дотогава, докато станете несъкрушими и несломими в изпитанията!
Много още неща ми се ще да ви кажа на тази тема, но за съжаление, тук е ФБ, и е редно да съм лаконичен.
Ще ви напомня пак техниката на медитацията:
Наблюдавате ума си и това което той генерира. Това са мисли и емоции – може да са спомени, може да са фантазии или планове за бъдещето. Няма значение, важното е да не се залавяте за мислите, а само да ги наблюдавате дотогава, докато те отслабнат и изчезнат. Когато медитирате вие не позволявате на мислите да ви въвлекат в тях и да ви направят техен съучастник. Не бива и да им се съпротивлявате или да ги отхвърляте. Също не бива да тръгвате след тях, ако са приятни и примамливи.
Важния момент е наблюдението им, но без да участвате в тях и без да ги развивате.
Стоите непоклатими и ги наблюдавате.. Те ще изчезнат от само себе си! Не бива да гоните мислите или да се опитвате да ги спирате насила. Умът ще се успокои сам, щом не отдавате значение и щом не участвате в мислите!
Когато умът ви е спокоен, умиротворен и пуст, това е основното състояние за да можете да отразявате ясно и да следвате вашата Истинска Природа. Този, който следва точно Истинската си Природа – той изпълнява точно повелите на Безграничния.
