Опитвам се да си представя Ботев и Левски – в оная скована от студ вятърничава воденица в покрайнините на Букурещ. За какво ли са си говорили, докато зъбите им са тракали от студ, а червата им са свирели от глад?
Дали са мечтали да вземат властта и да назначат всичките си роднини за министри? Дали са говорили за пари, които ще трупат, преяли от алчност и самолюбие?
Дали са си представяли как журналисти клечат пред тях, славословят ги и чакат да им подхвърлят някоя огризка? Дали са мечтали да прекарват нощите си, заобиколени от раболепни слуги и скъпи к…и?
Или пък са си говорили за свободата? За справедливостта? За Достойнството? За Честта? За това, че не искат българите никога повече да бъдат роби? Страшни са тия въпроси.
Източник: Иво Сиромахов
