Общественикът Благослав Михайлов написа анализ в социалната мрежа Facebook за негласуващите и гражданското общество. Публикуваме го без редакторска намеса:
„За партиите, негласуващите и „гражданското общество“.
В тези времена на политическа криза постоянно чувам, че негласуващите са глупави или ирационални. Но после се замислям, че това са същите хора, които преди 20 години излизаха масово да гласуват. Които издигнаха Костов или Царя с огромни мнозинства. Тогава по-умни и рационални ли бяха?
Да се връзваш на преувеличените обещания на спасители или да вярваш в панацеи също не те прави много умен, според мен. Даже мисля, че хората донякъде са поумняли, защото са отхвърлили наивитета от зората на демокрацията. Но и да бездействаш също не е решение. Въпросът е каква е алтернативата? Ако се превърнеш в партиен фанатик, тогава спомагаш ли реално за укрепване на демокрацията?
Разбира се, че не. Демокрацията не означава борба на фанатизирани партийни ядра, демокрацията е нещо повече, което не се изчерпва с гласуването. Партиите и изборите са само върха на айсберга на демокрацията. Гръбнакът на демокрацията е онова клише, което сме чували толкова пъти – така нареченото „гражданско общество“.
Това е понятие, което много хора не знаят какво означава наистина, затова ето ви официалната дефиниция: гражданско общество са всички форми на колективни действия, които не са свързани нито с държавните власти, нито с бизнеса.
И ето го основният проблем: в България такова нещо почти не съществува. Да, на местно ниво има автентични граждански инициативи, но повечето активизъм в България е изцяло партиен. А този, който не е партийно-обвързан обичайно среща остра съпротива от ВСИЧКИ партии.
Аз мога да дам един елементарен пример с така наречената „протестна мрежа“, която беше овладяна и произведе едни политически проекти, които все още си мислят, че целият активизъм им принадлежи. От там дойдоха обидите към тези проекти, че са „протестъри“ или „жълтопаветници“.
Редно е да спомена факта, че голяма част от гражданското общество в България е буквално закърмено с грантове. Това само по себе си не е нещо лошо, но те кара да се замислиш доколкото това е „гражданско“ общество, когато не може да се издържа финансово от самите граждани, а трябва да получава пари от огромни донори, в голямата си част чуждестранни.
Фундаменталният проблем на България не е, че сме избрали грешната партия или че не гласуваме, а че от зората на нашата демокрация всяка форма на автентична гражданска самоорганизация бива овладявана ОТГОРЕ. И гражданите все още не са се научили как сами да се организират, за да си отстояват интересите. Това е гръбнакът на демокрацията, не са нито партиите, нито изборите.
Затова истината е, че всички сме глупави и ирационални, и гласуващите, и негласуващите. Дали си партиен фанатик или просто си апатичен, ти си еднакво ирационален. И ако всички трябва да поумнеем, то би трябвало да бъде точно в тази посока. Трябва да създадем гражданско общество.
Аз съм направил аз каквото мога и ще продължавам да развивам нашата изцяло независима фондация „Стража.бг“. Нас всички партии ни мразят, никой не ни дава грантове, никой не може да ни овладее. Ние се издържаме буквално от български граждани, които искат да ни помогнат.
Затова призовавам всеки гражданин да бъде активен и да създаде сам промяната, която иска да види в България. Защото тя няма как да дойде отгоре, тя може да дойде само от нас – гражданите.“
Българската история с Румен Петков: Първи искри на съпротива – България срещу Византия
[…] […]
[…] […]