Хижа „Камен дел“ се намира в местността „Пожара“ на 1460 метра надморска височина в полите на красивата Витоша. До нея може да стигнете по няколко начина от всички квартали около „Бояна“ – с автобус 63 до местност „Златни мостове“, откъдето преходът е 5 километра, пеша от заслон „Бай Кръстьо“, както и от Драгалевския манастир.
С автомобил бихте могли да пътувате до хижа „Средец“, която е на 700-800 метра или пък до хижа „Момина скала“, намираща се на около километър и половина от крайната цел.
Пътят не е много, който и маршрут да предпочетете. И както се случва най-често навън в природата – водещи са не толкова километрите, който ще навъртите, колкото богатата палитра от 1460 нюанса на зеленото, с които ще усмихнете и най-сериозните си сетива. Не се изненадвайте, ако дочуете вътрешния си глас да ви благодари (а вие си мислихте, че нямате такъв), сякаш дълго време сте изпитвали огромната нужда от хлорофил без дори да подозирате.
Безсмислено е да се настройвате предварително – атмосферата и гостоприемството, с които ще ви посрещнат хижарите, така или иначе ще надхвърлят очакванията ви. И не само защото доброто отношение е станало дотам рядкост, че вече го ценим като нещо изключително.
Мястото просто има душа.
Дали в нея се е събрала огромната енергия, която тези млади хора носят, и именно тя е преобразила китната постройка с цветни саксийки по первазите на прозорците? Или пък планината сама е скалъпила този жив свят като в поанта от детски разказ, нашепващ за връзката между човека и неговата същност? Вероятно, както обикновено се казва в последната подточка на тестовете в училище – всички отговори са верни.
Оставям ви да прецените сами.
Зад хижа „Камен дел“ стои едноименното дружество, част от което е и Ивайло Руменов Марков, чийто любим маршрут, само за справка, е пътеката „Момина скала“ – „Есперанто“ – „Камен дел“.
Ивайло е млад хижар, който допреди да се окичи с прозвището, в което още съвсем плахо се припознава, се е занимавал с кино. Идеята да тръгне нагоре не идва изневиделица, няма гръмки решения и драматични истории за дълбоки човешки лутания.
„Цял живот безумно съм обичал планината. Онова, което много ме вълнува в живота, е приключенската част от него“, започва Иво.
„В хижата се бяха настанили хора, които не се грижиха за нея, и общо взето това беше мотивът на всички 180 души от ТД „Камен дел-1934“ – да си я върнем. Поехме инициативата и я наехме от БТС с договор, след което започна възстановяването“, допълва Ивайло.
- Кога се случи това и в какво състояние заварихте мястото?
Около 2013-2014 година. Хижата беше много зле, едва ли не пред срутване, наложи се сериозно да поработим по реконструирането. Постарахме се, сложихме ламперии, нямаше вода, тоалетна, кухня. Първата една година само чистихме боклуци и изхвърляхме тръби, пускахме водоподаване, правихме нови каптажи. Първоначално всичко беше плод на дарения, спонсорства и безвъзмезден труд. До момента сме вложили сигурно над 150 000 лева.
- Каза, че доста дейности се вършат на доброволни начела, как може да помогнат ентусиастите, които са свободни да ударят едно рамо?
Имаме да довършваме парното, който иска, е добре дошъл. Преди време организирахме инициатива, за да бетонираме една тераса близо 60 квадрата. Голямо приключение беше. Събрахме се 40 души, но нямахме пари, нито транспорт, носехме пясък и цимент на гръб. Цял ден ляхме бетон, жестоко преживяване. Приключихме някъде към 22:30 часа вечерта.
- Как стои въпросът с резервациите?
Задължителни са, особено за почивните дни. Работим целогодишно, но нощувките сме ги спрели в момента заради пандемията. Иначе разполагаме с 20 места леглова база.
- Уютно и китно, а?
Такова ни е местенцето, да, но е мъничко. Има печка, барче, кухня и 6 маси, на които могат да стоят от 4 до 6 човека. Имаме шах, карти, няколко книги. И да искаме – не можем да сложим кой знае колко неща.
- Например библиотека?
Особено библиотека! (смее се) Да не говорим, че нямам спомен някой да дошъл да чете книга. Който идва с литературни цели, той обикновено си носи четиво.
Въпреки че вътре в самата сграда няма как да се правят големи сбирки, отвън хижа „Камен дел“ разполага с около 15 маси и цветна градинка, която е поддържана целогодишно от другия хижар Ивайло Ненов, който допреди една година е полагал основните грижи за мястото, но вече отговорностите се делят между трима юнаци.
- Как гледаш на цялото това преживяване горе в любимата ти Витоша?
Това е кауза за нас, не съм имал никакви колебания дали е за мен, не съм се съмнявал нито за миг. Хижарството е хоби. Удоволствие. Никой от нас не го приема като задължение.
- Какъв е механизмът, Иво, по който планината зарежда?
Зарежда спокойствието и възможността да останем насаме със себе си, осмисляйки прословутите „неща от живота“. В планината е лесно да се отърсиш от шума на града, от битовизма, от всичко. От социалното, светско жужене, което не те оставя и за минута, когато си долу в ниското.
- Кои моменти са ти най на сърце, когато си нависокото?
Не изпадам в сантиментални размисли, но като цяло във всички мигове, прекарани около хижата, се чувствам пълноценно. Знаеш ли кое е главното? Хората идват и намират нещо в нищото. И са доволни и щастливи вследствие. Това е магията, която ме храни. Веднага давам пример. Тук дойде един човек, който явно е посещавал мястото преди години. Видя разликата и оцени какво сме направили, за да преобразим всеки сантиметър наоколо. Остави доста пари за една супа и просълзен на тръгване каза:
„Ако щете вярвайте, но нещата, които правите, момчета, са без-при-мер-ни“.
Директната откровеност, сервирана в това кратко изречение, ни остави безмълвни. Прочетете си го и вие. Просто така, наум, един, два, три пъти. Хубаво е, нали?
Нямаше начин да не попитам Иво как те променя постоянният досег с природата и контактите с хора като въпросния господин.
„Всяка нова сутрин, в която човек отваря очи, се събужда различен“, вметна той набързо, казвайки, че вижда себе си като пораснал и по-отговорен, „все пак това са 7 години от живота ми“. Надява се обаче да са му се отразили поне наполовина.
На хижата си имат и куче – Айра, която е с диабет и си кара спокойно старините на въздух и гледки. Имат и WiFi, както и 5G връзка, но Иво не помни паролата. Предпочита да ви я каже лично на маса с греяна ракия и туршийка, след като преди това доволно сте се изморили от разходка до Боянския водопад. Струва си.
И като стана въпрос за хапване и пийване, в „Камен дел“ менюто ще ви изненада и то повече от приятно. Както се казва, хижата не е ресторант или хотел, тя е горски дом насред дърветата. И точно като вкъщи ще ви накарат да се почувствате вкусните манджички, сред които боб с манатарки, вегетарианско шкембе чорба с гъба кладница, леща със сушени домати и коприва със спанак.
От скарата няма да ви липсва нищо от традиционните кюфтета, кебапчета, ребърца (страхотни) и телешки суджук.
Освен с хоризонти, горе във Витоша разполагат и със сладкар, който прави тооолкова вкусни домашни торти, че рискувате да слезете надолу зашеметени и с усмивки до ушите, търкаляйки се от удоволствие.
Най-ценното в срещата с Иво обаче е идеята, зад която стои дружеството, онова „по-глобално виждане по въпроса с бъдещото“, за което говори той.
„Заели сме се с реставрирането на доста западнали обекти на Витоша. Целта е да се оправят, колкото се може повече запустели чешми, райони и хижи. Събрали сме се сериозни хора и всички гледаме в посока нещата да се случват. За тази пролет предстои възстановяването на район „Три кладенци“ над „Бояна“, където има 2 чешми, които не работят, едно езеро, което трябва да се оправи, и общо взето трябва да се облагороди местността. Естествено, поставили сме си и други задачи, доста са проектите, но това е план за близките 3 месеца, затова си позволявам да коментирам“.
Е, тръгваме ли?
