В няколко поредни публични изяви регионалният министър Гроздан Караджов заяви, че решението трасето на автомагистрала /АМ/ „Струма“ край Кресненския пролом да мине изцяло в източна посока /вариант Г-20/, е еднолично решение на премиера Кирил Петков, наложено му от собствения му баща – Петко Петков. По този начин се прави внушението, че двамата Петкови са виновни както за избора на вариант, така и за забавянето на строежа. Това пишат в своя позиция от екологичното сдружение „За Земята“. В нея е отбелязано още:
„Строежът на АМ „Струма“ извън Кресненския пролом можеше вече да е в ход, ако Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ беше стартирало нова процедура по оценка на въздействието върху околната среда. След дългогодишното си управление, правителството на ГЕРБ категорично отказа да приеме, че според българското и европейското законодателство последният участък трябва да е извън защитената местност. Министър Гроздан Караджов имаше всички законови правомощия да рестартира процедурата по законосъобразен начин и да бъде избран легитимно вариант, който отговаря на изискванията на природозащитното законодателство и да получи европейско финансиране, но продължи практиката на бавене и се въздържа от ключови решения и свикване на работни групи към МРРБ.
Вариант Г-20 /известен и като „Пълен източен обход“/ е на масата от 2008 година, като част от Решение по ОВОС № 1-1/2008 г. на АМ „Струма“. Оттогава досега, той не е отпадал като вариант с никакви научни, финансови или други логични аргументи, а само и единствено по политическите желания на управляващите през годините след 2008 г.
Затова, още в началото на управлението на настоящето правителство, коалиция „Да спасим Кресненски пролом“ поиска срещи с министрите на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството, за да се опитаме заедно да възобновим работата по блокирания от ГЕРБ проект. Министър Караджов и част от неговия политически кабинет се отзоваха на среща, която се проведе на през януари 2022 г. в МРРБ.
По време на нея министър Караджов внимателно слушаше, задаваше въпроси и лично си водеше записки. Заедно изяснихме, че:
- е нужна нова Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на Лот 3.2. от АМ „Струма“ и изоставяне на алтернативата на ГЕРБ за разделяне на магистралата на две платна. Това произлиза пряко от коментарите на Европейската комисия върху Решение № 3-3 по ОВОС от 2017 и от препоръка № 212/2021 на Бернската конвенция, както и от решението за екологична оценка на бъдещата Оперативна програма „Транспортна свързаност“ (ЕО-4-3/2021), издадено от министъра на околната среда и водите, Асен Личев. Съгласно Закона за опазване на околната среда, възложителите АПИ и МРРБ са единствените институции, които могат да стартират процедурата за новия ОВОС.
- Необходимо е спешно сформиране и започване на работа на две от трите работни групи по линия на препоръка № 212/2021 на Бернската конвенция, които са под шапката на МРРБ. Работната група към Министерството на околната среда и водите продължава да работи усилено.
Вместо това, на 24 март 2022, Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ се опита да стартира изграждането на Лот 3.2. по сегашния ОВОС чрез искане към МОСВ за довършване на връзките към предишния лот 3.1. Ако искането беше прието, България щеше да бъде изправена пред свършен факт – разрушаване на Кресненския пролом, съсипване на НАТУРА 2000 зона „Кресна – Илинденци“, наказателни процедури срещу страната ни, спиране на стотици милиони по линия на различни оперативни програми и т.н.
Отчитаме, че в случая въпреки експертизата на Петко Петков, неговата семейна свързаност не го прави най-подходящият арбитър. Но това не отменя голямата картина – строежът на последната отсечка от магистрала „Струма” е много апетитна хапка за строителните компании. Опитите да се стартира отхвърления от Еврокомисията и Бернската конвенция вариант през Кресненското дефиле и като прехвърлянето на отговорността за забавянето на друг – в случая на премиера Петков, говори за това.
В тази ситуация настояваме министър-председателят Кирил Петков да поеме инициативата и отговорността и да предложи на Министерския съвет решение, с което да задължи УС на АПИ в качеството ѝ на инвеститор, да стартира в тридневен срок процедурата за нова ОВОС на Лот 3.2, оценяваща само и единствено алтернативите изцяло извън Кресненския пролом. Те са единствените приемливи едновременно за местните хора и от природозащитна, транспортна и регионална гледна точка.“
