Вчерашното решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ да не допусне иска на Европейската комисия /ЕК/ срещу България за продължаващото замърсяване на въздуха с фини прахови частици е единствено предизборен късмет за политиците и администраторите у нас. То не е в резултат от „устойчиви действия“ на българските институции, както твърди Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, смятат от „За Земята“. Според организацията причината е, че самото нарушение е налице, а мерките за отстраняването му липсват или са неефективни.
„България по същество продължава да не изпълнява разпоредбите на Европейския съюз /ЕС/ и съответното законодателство, въпреки че е задължена. През 2022 г. сред градовете с превишения на дневната норма на ФПЧ10 са София, Пловдив, Видин, Монтана, Никопол, Русе, Перник, Смолян и Бургас. Страната ни явно не въвежда достатъчно работещи мерки по отношение на чистотата на атмосферния въздух и щеше да загуби делото, ако не беше допусната процедурна грешка от вносителя. Процедурните грешки се поправят лесно и бързо, за разлика от годините пропуски и липса на последователна и пълноценна държавна политика в една твърде важна сфера, засягаща десетки български градове и милиони граждани.“, добавят от „За, Земята“.
Какво всъщност се случи?
На 5 април 2017 г. СЕС постанови решение срещу страната ни за нарушения на европейското законодателство за чист въздух. От присъединяването си към ЕС България превишава годишните и дневните пределно допустими норми за фини прахови частици. СЕС намира държавата ни за виновна и по двете повдигнати обвинения: за систематично и постоянно неспазване на нормите за ФПЧ10 и за не приемане на мерки, които да постигнат чист въздух възможно най-бързо.
Заради продължаващото замърсяване, през 2021 г. ЕК заведе дело срещу България за неизпълнение на това решението от 2017 г. и поиска налагане на 11 млн. лв. еднократна санкция и над 55 500 лева на ден /над 20 млн. лева на година/ периодична санкция за всеки ден неизпълнение.
На 16 март СЕС отхвърли иска на ЕК заради процедурно нарушение, извършено в досъдебната процедура. Според СЕС Комисията не е уведомила България с „изискваната яснота“, че решението от 5 април 2017 г. не е изпълнено към съответната дата от процедурата. Това не е оправдателна присъда и въобще не значи, че качеството на въздуха в страната ни вече отговаря на нормите.
„Съдът изобщо не разглежда дали страната ни е изпълнила решението от 2017 г. Ако се бе стигнало до разглеждане на иска по същество, бихме могли да очакваме решение срещу България, тъй като нормите за чист въздух продължават да бъдат нарушавани в много градове у нас и през 2022 г.“, обяснява адвокат Регина Стоилова, която е работила по няколко дела за въздуха в България.
В този смисъл липсата на санкции би могло дори да е във вреда на българските граждани. Ситуацията означава, че неуспешното управление на страната още известно време няма да получи допълнителен натиск да коригира пропуските си по отношение на политиката за чист въздух. Ако в бъдеще ЕК заведе нов иск данъкоплатецът е възможно да бъде наказан два пъти – като заплати още по-голяма глоба, докато продължава да изпитва здравните ефекти от замърсения въздух.
Защо България бави мерките за чист въздух?
Сред причините за забавените мерки за качеството на атмосферния въздуха е отказът на българските съдилища да допуснат граждани и неправителни организации да обжалват програмите за подобряване на въздуха. Тези програми са основният инструмент на общините за предприемане на мерки за чист въздух и постигане на нормите. Без контрол общините „усвояват“ европейски средства и приемат програми проформа и без резултат. Още през 2020 г. ЕК започна наказателна процедура срещу България, за да могат гражданите да защитят правата си. Въпреки това в началото на 2022 г. ВАС за пореден път отказа да разгледа жалбите на граждани на София, Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“-България срещу програмата на общината, което определя мерките за чист въздух до 2026 г. Към момента тази законова пречка не е премахната.
Една от най-видимите примери за забавено и неудачно изпълнение на важна мярка за чистота на въздуха в България е влизането в сила на Зона с ниски емисии /ЗНЕ/ в София, което беше отложено чак за края на 2023 г., въпреки ясното решение на българския съд по въпроса с конкретно поставени срокове. Също така процесът, нужен за определяне на работеща ЗНЕ, беше претупан и ни се прие вариант, който няма да е ефективен, показват експертните доклади.
„България мина между капките с това решение на Съда на ЕК. Няма никакво основание да се твърди, че решението потвърждава добре свършена работа. Точно обратното. Например налице е изключително закъснение с въвеждането на Зони с ниски емисии за транспорт в София. Предвидената ЗНЕ е много слаба мярка и ако има подобрение, то ще е минимално“, посочва Ивайло Хлебаров от екип „Въздух“ в „За Земята“.
Отмяната на санкцията от европейските институции не бива да се подминава с лека ръка или да бъде мнимо обявявана за „успех“, а следва да усили амбицията на управляващите в страната ни да предприемат ефективни мерки за борба с мръсния въздух. Особено като всъщност вече изоставаме повече, отколкото публичните дискусии по този въпрос предполагат, защото новата европейска директива за чист въздух предвижда значително по-строги норми за качество на въздуха.
Процедурните грешки не се показател, че дишаме чист въздух. Не означават и че скоро няма да си платим за продължаващото замърсяване, както със здравето си, така и от джоба си.
