Днес Столичният общински съвет прие наредба за Зона с ниски емисии /ЗНЕ/ във вид, в който има сериозни предпоставки да се смята, че няма да бъдат постигнати целите за значително ограничаване на замърсяването на въздуха в столицата.
Специалистите не бяха послушани, важни проучвания не бяха взети под внимание, адекватни предложения на опозицията бяха отхвърлени. Вместо това връх взеха типичните за управляващите в последното десетилетие методи на прилагане на решения за повърхностно замаскиране на проблемите – точно като недостатъчно дебел асфалт, който ще се пропука или потъне недълго след въвеждането му в експлоатация. По този начин приетата днес ЗНЕ в София е твърде вероятно да бъде просто една причиняваща неудобства досадна техническа подробност за жителите, а не реална мярка за борба с мръсния въздух в града.
Столицата ни е сред големите европейски градове с най-високо замърсяване на въздуха. Замърсеният въздух е сред важните причини за преждевременна смъртност в световен мащаб, показват редица изследвания от целия свят. Само в последните месеци излязоха важни научни открития по темата, които доказват връзката на въздушните замърсители с 10% от случаите на всички видове злокачествени заболявания в Европа, механизмите, по които замърсяването с фини прахови частици PM2,5 причинява рак на белите дробове дори при непушачи, както и връзката на отделяните от автомобилите газове със сърдечните ритъмни нарушения, които се появяват вече дори при здрави тийнейджъри.
Зоните с ниски емисии са чудесен инструмент за подобряване на качеството на атмосферния въздух и такива за транспорта са хит в Европа. За да бъдат успешни те, обаче, трябва да се следват някои специфични стъпки, което не се случи при разработването на ЗНЕ. Подробна аргументация на критиките си предоставиха множество експерти, както и „За Земята“ – с няколко становища включително и в рамките на обществената консултация на Наредба, но те не бяха взети предвид. Въпреки отлагането по същите причини през юли, приетите днес промени не отразяват достатъчно нуждите на столичния град.
Според тях, за МПС от втора екогрупа ограниченията ще важат една година по-рано, а зоната с ниски емисии за битовото отопление с твърди горива за всички райони ще влезе в сила през 2029 г. вместо първоначалното намерение през 2030 г. В същото време обаче въвеждането на първоначалния етап на мерките за МПС въобще се отлага с една година до декември 2023 г. Последното, освен отказ да се действа веднага по належащ проблем, по същество е прехвърляне на проблемите със ЗНЕ към следващата градска администрация, след местните избори догодина.
Нови данни показват, че общината не е права
В мотивите към наредбата има невярно или дори нарочно подвеждащо твърдение, че „Дизеловите автомобили pre-Euro и Euro 1 имат принос близо 55% от емисиите на ФПЧ и NOx.“ Според проучване на ICCT за Столична община от 2021-ва година на тези две категории дизелови автомобили се падат съответно само 5 и 2% от емисиите на ФПЧ и NOx.
В допълнение, според паркинг обследване, проведено от „За Земята“ с външни експерти в края на юни 2022 г. в 4 различни краища на т.нар. Малък ринг (зоната, в който ще действат най-строгите според наредбата ограничения), автомобилите от екологичните групи 1 и 2 са по-слабо представени сред редовно движещите се МПС спрямо групите 3, 4 и 5. Оказва се, че най-старите коли, тези, които ще попаднат под забраната, всъщност не са в движение в центъра на града. Дори на хартия, като ограничим само екологични категории 1 и 2, това ще засегне между 35 и 44000 МПС, което е под 5% от всички МПС регистрирани в Столична община и навлизащи отвън и движещи се в София, които според последни данни на КАТ са общо около 1 милион. Ефектът ще е незначителен и не можем да очакваме някакво смислено намаляване на замърсяването от прилагането на мярката. Следва приоритетно да се ограничат категории 3, 4, като се провежда целенасочена политика за цялостно намаляване на използването на личния автомобил за посрещане на транспортните нужди на хората в града. За съжаление към момента категория 3 ще бъде ограничена едва през 2028 г., а категория 4 – никога.
Друг съществен проблем е, че ЗНЕ от транспорта ще работи едва за период от 3 месеца от началото на месец декември до края на месец февруари. Освен че и по описаните по-горе причини така предложената зона няма потенциал да доведе до значително намаляване на отделянето на фини прахови частици, тя видимо не взема под внимание замърсяването от автомобилите с азотен диоксид (NO2), за което изследване на „За Земята“ показа, че е силно подценено. По този причина зоната следва да е целогодишна, а не само през трите зимни месеца.
Не по-малки пропуски има при ЗНЕ за битовото отопление. Зоната с ниски емисии в това отношение ще обхване до 2025 г. само 9 по-централни района на София, в които печките са престанали да бъдат масово явление още докато учениците са носели пионерски връзки. На практика в първия етап ограничения ще бъдат наложени на много скромните 5,5% от общо 54 611 замърсяващи домакинства в града (СО все още използва данни на НСИ от 2011 г.). По-смислената стъпка се отлага за след 2029 г., когато отоплението с дърва или въглища ще бъде забранено на територията на цялата община.
За да не хвърля прах в очите на хората, СО би трябвало да въведе пълната забрана далеч преди 2029 г., а преди това да бъдат обхванати районите с най-много домакинства, използващи печки на твърдо гориво, като например кварталите във “Витошката яка”. Освен това наредбата не предвижда как ще бъде осъществяван контролът за забраната, което има потенциал да я обезсмисли.
За голямо съжаление столицата изпуска шанс да действа ефективно по отношение на един от най-съществените си проблеми. По-лошото е, че ефектите от замърсяването не са просто козметични – забавянето на работещите мерки осъжда на болести и смърт част от жителите на града. Хората, независимо дали са облечени във власт или карат замърсяващ автомобил, ползват градския транспорт или се движат пеша – опасността е за всички.
