Работете заедно. Давай сам. Апокалипсисът е близо. Но бъдещето може да бъде светло. Караниците никога не спират, но тук са човешки същества от цял свят – разрешават конфликти с думи и процеси, събират се под един покрив, опитвайки се да напишат следващата глава от обща мечта, пише „Асошиейтед прес“.
В Обединените нации „мултилатерализмът“ винаги е целта. И все пак такъв е стремежът към съгласуван сюжет, който обединява всичките 193 държави-членки и техните идеи. Тези два свещени граала често се оказват в противоречие, когато лидерите на Обединените нации се събират всеки септември – абревиатурата ООН, чието само име може да бъде противоречие от две думи.
Чувате много за „разкази“ в наши дни в политиката (и навсякъде другаде). Това е начин да пробиете статиката и да се уверите, че хората възприемат вашето послание – и в крайна сметка да правят това, което искате да направят. Но как да създадем последователна сюжетна линия, когато самото понятие за много нации с много гласове е вече положено по този начин?
Което повдига по-големия въпрос, този, който стои под всичко това в това събрание на хора, които се опитват да разберат как да управляват своите части от планетата и да бъдат част от все по-взаимосвързана цивилизация: В 21-ви век, разгръщащ се във всичките му невъобразими сложности и главоблъсканици, с фрактура и фрагментация навсякъде, може ли светът дори да бъде управляван? Ето какво споделя в имейл Джефри Мартинсън, доцент по политически науки в Meredith College в Северна Каролина:
„Да, може, но само в смисъл, че светът някога е бил управляван, включително в този силно институционализиран и регулиран свят – тоест минимално.“
Тази истина става очевидна, слушайки първите два дни от речите на лидерите на Общото събрание на ООН тази седмица. Те са, меко казано, глобален фестивал на конкуриращи се желания и нужди, оплаквания и искания – с климата, войната и общественото здраве и неравенството в центъра на всичко това, но фрагментацията и хаосът винаги присъстват.
„Светът стои на ръба“, заяви Вавел Рамкалаван, президент на островната държава Сейшели.
Чувството му въплъщава основното предизвикателство, което се появява всяка година след Втората световна война, когато лидерите се събират в Обединените нации: как точно да балансират надеждата и студената реалност.
През последните няколко години генералният секретар на ООН Антониу Гутериш зададе тона с предупреждения за потъмняване на небето. Образите му стават все по-страшни всяка година и тази година той надмина себе си. Първо, във встъпителната си реч във вторник той каза, че „нашият свят става нестабилен“. След това, на конференция на ООН за климата в сряда, той подчерта това твърдение, като беше още по-брутален – с изявлението, че човечеството е „отворило портите към ада“. Ето извадка от това, което последва:
„Ние преминаваме през криза – може би най-значимата от края на Втората световна война“, каза Ален Берсе, президентът на Швейцария.
„Вече не вярваме на никакви разкази“, изтъкна Наташа Пирц Мусар, президент на Словения.
„Вярваме, че светът… трябва да се прероди“, твърди президентът на Ел Салвадор Найиб Букеле.
„Времето изтича за всички нас“, беше заключението в изказването на панамския президент Лаурентино Кортизо.
Това бяха не точно откъси от „Силата на позитивното мислене“. И все пак при слушането на речите стана ясно, че част от това е просто средство за привличане на внимание. Дори Гутериш, с неговия апокалиптичен език, предложи пътища напред. Неговият отговор – не е изненадващ, тъй като той го утвърждава всяка година – е свят, който е „многополюсен“ и многостранен, основите на сътрудничество, върху които е основана Организацията на обединените нации. Той подчерта:
„Бързо се придвижваме към многополюсен свят. Това в много отношения е положително. Той носи нови възможности за справедливост и баланс в международните отношения. Но многополярността сама по себе си не може да гарантира мир. Или дори съгласуваност. Да си многостранен означава споделена отговорност, споделени идеи, споделени пътища напред. А нациите имат вътрешни избиратели, които често възпрепятстват подобен вид сътрудничество.“
„Идеята за единен управляващ орган, способен да разбере и отговори на нуждите и стремежите на всяка страна, се оказа илюзия“, написа в имейл Андреа Моле, учен по социология и политически науки в университета Чапман в Калифорния. По думите му:
„Една от аксиомите на системата на международните отношения е, че такава система е вътрешно анархична.“
Anarchic означава прав. Това ще се случи, когато тези 193 членки се опитат да създадат семейство и да живеят под един покрив. Но целта – споделена визия, но многостранна – винаги е най-неуловимата кариера на ООН.
„Изглежда, че сме неспособни да се обединим, за да отговорим на това търсене“, заяви Гутериш във встъпителната си реч във вторник. Ето какво обаче: той може да е бил прав, но също така е грешал. Защото пред него седяха десетки лидери и заместник-ръководители, министри и дипломати, които пропътуваха общо повече от милион мили, за да бъдат на едно и също парче земя в Ню Йорк, за да говорят, да чуят другите да говорят и да се опитат да решат проблема. Това е хаос, но е сублимиран хаос, пише изданието. В имейл Кейти Лаатикайнен, професор по политически науки и международни отношения в университета Аделфи в Ню Йорк, коментира:
„Човек може да твърди, че този въпрос за управлението винаги е измъчвал Обединените нации. Може би управлението и единният разказ са твърде амбициозни за организация като ООН. Творческото решаване на проблеми и включването са достойни цели на мултилатерализма и ООН има уважаван опит в това отношение.“
Може би това е достатъчно. Може би това е и онова нещо, което прави най-сложната ера в човешката история управляема: Понякога не просто се убиваме. Понякога, като тази седмица, ние се събираме заедно с цялата си свадливост и цялото си его, сядаме и се опитваме да се справим. Може би този акт на опитване е целият смисъл.
