Няма пълзене, няма чакане. Само скорост и резултати, като по учебник.
Законът на Паркинсон казва: Всяка задача ти отнема точно толкова време, колкото имаш.
„Ако имаш 1 час за задача, тя ще ти вземе 1 час. Ако имаш 1 ден – ще ти вземе цял ден.“
Проблемът не е, че работата те разсейва, ти сам се разсейваш. Я, малко скролване. Я, едно кафенце. Я, 5 минути да помисля. После? 8 часа са минали.
„Оставям си достатъчно време, за да го направя идеално!“ – Но никога не ставаш готов по-рано.
„Абе, има време. Ще го свърша след малко.“ – След малко обаче се оказва точно преди крайния срок.
„Ще почина малко между задачите.“ – Всичко се натрупва, защото някой винаги добавя още работа.
И така истинският проблем не е времето, а ти.
Мислиш, че имаш повече време, отколкото реално имаш. Закона за Паркинсон те хваща в капан, защото позволяваш на задачите да диктуват колко ще продължат.
Какъв е методът за успех?
Работата ти става бърза, защото ти ѝ даваш стена, а не магистрала.
Как и защо работи?
Моят начин казва: „Дай на задачата по-малко въздух!“ Нарича се таймбоксинг. Казваш си: „Имаш точно 25 минути за тази глупост и точка.“ И знаеш ли какво става? Мозъкът ти се стяга, като спортист пред финал. Проучванията доказват, че когато има ясен край на времето, хората работят по-концентрирано и по-бързо.
Най-важното? Учи те на дисциплина. Веднъж свикнеш ли да не разтягаш задачите, почваш да спестяваш часове на ден. Защо? Защото вече не чакаш вдъхновение, а действаш. Това не е просто техника, това е краят на протакането!
Формулата е проста:
- Постави си краен срок, по-малък от комфорта ти. – Ако мислиш, че ще ти трябват 2 часа да напишеш доклад, дай си 1 час. Запали таймера и виж как мозъкът ти се превръща в ракета.
- Забрави за „почивки“, докато не свършиш. – Обичайното „Ще скролна 5 минути“ става: „Не, ще довърша първо параграфа.“ И кафето е след победата, а не преди нея.
- Виж как 8-часовата задача се смалява до 2 часа. – Имаш 30 имейла за отговор. Вместо „Ще ги мъча цял ден“, слагаш таймер за 60 минути. В резултат, не само си готов, а дори си подредил и прикачил файловете.
Винаги си казвай: “Това не е маратон. Това е спринт. И аз съм най-бързият.”
Времето не те контролира. Ти го контролираш.
Не е нужно да чакате велики промени. Достатъчно е да започнете с малки, но неотклонни стъпки. Често те се оказват достатъчни.
Казвам се Станислав Христов и част от моето ежедневие е свързано с това да помагам на малки и големи организации да растат бързо.
Вярвам, че добавянето на точните хора в екипа не намалява парчетата от баницата, а я правят по-голяма. И, да, всичко е въпрос на договорка – включително договорката със себе си да не се отказваме, когато стане трудно.
