Скорошните събития, проведени с участието на кралското семейство, загатват все по-явно залеза на британската власт, пише „Politico“. Тази седмица крал Чарлз III и неговият министър-председател Киър Стармър ще бъдат домакини на 55 държави в Самоа по случай Срещата на правителствените лидери на страните от Британската общност – среща, която се провежда веднъж на две години и на която присъстват видни фигури, свързани с разпадащите се „остатъци от Британската империя“.
Един поглед към тазгодишния списък с гостите обаче показва, че силата и влиянието на британския монарх да свиква срещи на високо равнище не е това, което беше. Индийският министър-председател Нарендра Моди и южноафриканският президент Сирил Рамафоса, двама от най-влиятелните правителствени ръководители на страните от Британската общност, които обикновено присъстват на такива събития, планират да пропуснат тазгодишната среща на върха в полза на БРИКС – отделна среща на най-големите развиващи се страни, организирана от руския президент Владимир Путин в Казан, където присъства и китайският президент Си Дзинпин. Шри Ланка, която тази седмица подаде молба за присъединяване към БРИКС, също няма да изпрати нито министър-председателя, нито външния си министър в Самоа, заяви служител на Върховната комисия в Лондон. Дори Канада, близък съюзник на Обединеното кралство и член на мощната мрежа за обмен на разузнавателна информация “Five Eyes”, няма да изпрати своя министър-председател или външен министър като представители. Ръководител на нейната делегация ще бъде върховният комисар на Отава в Обединеното кралство, разкри канадски високопоставен служител.
Дори собственото пътуване на Киър Стармър – първото му в бившите британски колонии в южното полукълбо беше съкратено. Служител на британското правителство потвърди, че премиерът се е отказал от плановете си да направи спирка в Австралия, тъй като приближените му са се опасявали, че това ще го задържи в чужбина твърде дълго преди ключовия пакет от правителствени разходи, който ще бъде представен в Лондон следващата седмица. В разговор с журналисти, проведен докато е на борда на 28-часовия си полет до Самоа късно снощи, Стармър изглеждаше в добро настроение. Въпреки това, двама депутати, близки до него, признаха пред „Politico“, че той е изразил недоволство относно изтощителния си полет по време на срещата на върха. Пътуването от 9400 мили в двете посоки е най-дългото от встъпването му в длъжност през юли насам.
Стремеж към значимост
Противоречията за репарациите придават на Британската общност някаква значимост в съвременната епоха, но като цяло резултатите от тези мащабни срещи на върха са известни с това, че трудно могат да бъдат определени като успешни или неуспешни.
Неясно звучащата тема на тазгодишното събитие, „Едно устойчиво общо бъдеще: Трансформиране на нашето общо богатство“, няма да успее да разсее съмненията на критиците, които представят събитието като една „банална говорилня на все по-незаинтересовани членове“. Всъщност следващото издание на „Игрите на Британската общност“, своеобразна постколониална Олимпиада, вече беше отхвърлено като албатрос от австралийския щат Виктория, който се отказа от плановете си да бъде домакин на спортното първенство през 2026 г., като в крайна сметка щафетата пое Глазгоу.
Все пак, все още има хора в Обединеното кралство, които поддържат по-положителна визия за Британската общност. Тази група съдържа почти една трета от населението на света и освен Организацията на обединените нации (ООН) е може би най-разнообразната от всички групи държави – по богатство, големина, география и религиозен състав. Това разнообразие може да помогне на Обединеното кралство да съживи отношенията си с по-малките икономики след Брекзит, смятат анализатори. Аргументът, че Британската общност може да се превърне в център за бъдеща търговия и инвестиции, след като Обединеното кралство напусне ЕС, беше изтъкван многократно от привържениците на Брекзит още през 2016 г., а сега беше възприет като водеща цел от новото лейбъристко правителство в Лондон. Официалният говорител на Стармър отбеляза, че делегациите от 55 държави представляват „комбиниран пазар за британския бизнес“, който до 2027 г. ще възлиза на стойност 19,5 трилиона долара.
„ГУНДИ – Легенда за любовта“ с рекорд в историята на киноразпространението в България
