Национално сдружение на кметове на кметства в Република България /НСККРБ/ и гражданското сдружение „Заедно за Пловдив“ организираха кръгла маса за законодателни инициативи в редица закони. Събитието се проведе днес в сграда на Народното събрание и в него се включиха представители на парламентарните групи /с изключение на тези от ГЕРБ/, Президентството, Прокуратурата, Министерски съвет, конституционният съдия проф. Атанас Семов, редица кметове от цяла България и от Национално сдружение на общините в Република България, като представители на Общинските съвети в страната – отсъстваха.
Целта на кръглата маса беше всеки да кажа каква е визията му за развитието на България. Идеята за нея дойде в началото на месеца след среща между НСККРБ и представители на политическите сили.
„Видимо има положителна нагласа към направените предложения. Представителите на държавните институции изразиха своята подкрепа, а народните представители от всички парламентарни групи, с изключение на тези от ГЕРБ, които не уважиха събитието, изразиха ангажираност да ги внесат за разглеждане в пленарната зала и съответно да окажат своята подкрепа с тяхното приемане. Разгърнахме и обхванахме 6 закона, 2 правилника към закони и направихме предложение за един цял нов Закон за управление при кризи, като оставаме в готовност да дадем допълнителна експертиза“, коментира председателят на гражданското сдружение „Заедно за Пловдив“ Никола Колев за Искра.бг, добавяйки:
„Предложихме да се оформят работни групи текст по текст, защото законодателните промени се минават и за съгласуване в отговорните министерства, към които са относими. Например Законът за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. За изсичането на горите и Закона за горите – към Министерство на земеделието. Целта е измененията да бъдат направени в най-кратки срокове и с надежда 49-ото Народно събрание да произведе нещо качествено. Парламентарните групи поеха ангажименти, особено в частта за новия закон, който да е за управление на кризи, а именно – да се реализира в най-кратки срокове.“
Какво точно беше предложено на кръглата маса?
По време на кръглата маса бяха направени предложения за изменения и допълнения на Закона на горите, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за защита при бедствия, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Правилна за прилагане на Закона за обществените поръчки, приет с Постановление № 73 на Министерския съвет от 2016 г. и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, приет с Постановление № 243 на Министерския съвет от 1998 г.
Кметът на Калофер и председател на НСККРБ Румен Стоянов и председателят на „Заедно за Пловдив“ Никола Колев предложиха проект на Закон за управление при кризи. Според тях изготвянето му е необходимо в спешен порядък, с оглед неслучващото се възстановяване на наводнените карловски села – Богдан, Каравелово и Слатина.
„Всички ние като граждани, а и Вие като представители на държавата, не сме защитени в бъдеще от едни или други бедствени ситуации, в които можем да бъдем потърпевши и самите ние. Във връзка с горното считаме, че в бъдещият закон задължително трябва да залегнат следните текстове, а именно – Населени места, райони или местности пострадали от земетресения, наводнения, пожари или др. бедствия, следва да се възстановяват в най-кратки срокове под прякото управление на държавата. Считаме, че в тези ситуации проектирането и последващите действия по възстановяването след бедствия, не трябва да се прилагат стандартните процедури по Закона за обществените поръчки, а трябва да се извършва пряко договаряне и директно възлагане с юридически лица, отговарящи стриктно на високи критерии, имащи капацитета да се справят с възложените дейности без използването на подизпълнители“, обясни Колев пред участниците в кръглата маса.
На събитието кметът на град Калофер Румен Стоянов направи едно интересно предложение: „На продукти, които са с изцяло български съставки и произход, да се поставя етикет, който да обозначава това и да бъде гарант за качество. Пример за това е карловската луканка, която може да бъде регистрирана като марка с местен произход и същата да се произвежда само в региона на Карлово. Това не ни гарантира, че съставните продукти, вложени в луканката, са от български произход.“
