Дузина бедни държави са изправени пред икономическа нестабилност и дори колабират под тежестта на стотици милиарди долари външни заеми, голяма част от които от най-големия и най-безмилостен държавен кредитор в света, Китай, пише „Асошиейтед прес“.
Анализ на медията на множество страни, които са най-задлъжнели на Китай – сред които са Пакистан, Кения, Замбия, Лаос и Монголия – установи, че изплащането на този дълг поглъща все по-голямо количество от данъчните приходи, необходими за поддържане на училищата отворени, осигуряване на електричество и плащане за храна и гориво. А това източва валутните резерви, които тези държави използват, за да плащат лихви по тези заеми, оставяйки на някои само месеци преди тези пари да изчезнат.
Зад кулисите стои нежеланието на Китай да опрости дълга и неговата изключителна секретност относно това колко пари е дала страната на заем и при какви условия, което възпрепятства други големи кредитори да се намесят, за да помогнат. На всичкото отгоре е скорошното откритие, че кредитополучателите са били принудени да влагат пари в скрити ескроу сметки, което избутва Китай в челната редица на кредиторите, които трябва да бъдат изплатени.
Страните в анализа на „Асошиейтед прес“ са имали до 50% от външните си заеми от Китай и повечето са отделяли повече от една трета от държавните приходи за изплащане на външен дълг. Две от тях, Замбия и Шри Ланка, вече изпаднаха в неплатежоспособност, неспособни дори да плащат лихви по заеми, финансиращи изграждането на пристанища, мини и електроцентрали.
В Пакистан милиони текстилни работници са уволнени, защото страната има твърде голям външен дълг и не може да си позволи да поддържа електричеството и машините да работят.
В Кения правителството задържа заплатите на хиляди служители в държавната служба, за да спести пари за плащане на чужди заеми. Главният икономически съветник на президента написа в Twitter миналия месец:
„Заплати или неизпълнение? Изберете си.”
Откакто Шри Ланка изпадна в неплатежоспособност преди една година, половин милион промишлени работни места изчезнаха, инфлацията достигна 50% и повече от половината население в много части на страната изпадна в бедност.
Експерти прогнозират, че ако Китай не започне да смекчава позицията си по отношение на заемите си за бедните страни, може да има вълна от нови неизпълнения и политически катаклизми.
„В голяма част от света часовникът удари полунощ“, изтъкна икономистът от Харвард Кен Рогоф.
„Китай се намеси и напусна тази геополитическа нестабилност, която може да има дълготрайни последици.“
Как се развива?
Казус за това как се е разиграл въпросът е Замбия, страна без излаз на море с 20 милиона души в Южна Африка, която през последните две десетилетия е взела назаем милиарди долари от китайски държавни банки за изграждане на язовири, железопътни линии и пътища. Заемите дадоха тласък на икономиката на Замбия, но също така увеличиха чуждестранните лихвени плащания толкова високо, че на правителството остана малко, което го принуди да намали разходите за здравеопазване, социални услуги и субсидии за фермерите за семена и торове.
В миналото при такива обстоятелства големи държавни заемодатели като САЩ, Япония и Франция сключваха сделки за опрощаване на дълг, като всеки заемодател ясно разкриваше какво дължи и при какви условия, така че никой да не се чувства измамен.
Но Китай не играе по тези правила. Отначало отказваше дори да се присъедини към многонационални преговори, като преговаряше отделно със Замбия и настояваше за поверителност, която забраняваше на страната да съобщава на некитайските кредитори условията на заемите и дали Китай е измислил начин да се промъкне в предната част на линията за изплащане. На фона на това объркване през 2020 г. група некитайски кредитори отказаха отчаяните молби на Замбия да спрат лихвените плащания дори за няколко месеца. Този отказ допринесе за източването на чуждестранните парични резерви на Замбия, скривалище от предимно щатски долари, които тя използва за плащане на лихви по заеми и за закупуване на основни стоки като петрол. До ноември 2020 г., с малко останали резерви, Замбия спря да плаща лихвите и изпадна в неизпълнение, блокирайки възможността за бъдещи заеми и постави началото на порочен кръг от съкращения на разходите и задълбочаване на бедността.
Оттогава инфлацията в Замбия скочи с 50%, безработицата достигна 17-годишен връх, а националната валута квача загуби 30% от стойността си само за седем месеца. Прогнозата на ООН за замбийците, които не получават достатъчно храна, се е увеличила почти три пъти досега тази година до 3,5 милиона.
„Просто седя в къщата и си мисля какво ще ям, защото нямам пари да си купя храна“, споделя Марвис Кунда, сляпа 70-годишна вдовица в провинция Луапула в Замбия, чиито социални помощи наскоро бяха намалени.
„Понякога ям веднъж на ден и ако никой не се сети да ми помогне с храна от квартала, просто умирам от глад.“
Няколко месеца след фалита на Замбия, изследователите установиха, че страната дължи 6,6 милиарда долара на китайски държавни банки, двойно повече от това, което мнозина смятаха по това време, и около една трета от общия дълг на страната.
„Летим на сляпо“, призна Брад Паркс, изпълнителен директор на AidData, изследователска лаборатория към колежа на Уилям и Мери, която разкри хиляди тайни китайски заеми и подпомогна „Асошиейтед прес“ в настоящата статия.
„Когато погледнете под възглавниците на дивана, изведнъж осъзнавате: „О, има много неща, които сме пропуснали. А всъщност нещата са много по-лоши.“
Дълг и каталог
Нежеланието на Китай да поеме големи загуби от стотиците милиарди долари, които му се дължат, както призоваха Международният валутен фонд и Световната банка, постави много страни на пътеката да изплащат лихви, което задушава икономическия растеж, който би им помогнал да плащат от дълга.
Паричните резерви в чуждестранна валута са намалели в 10 от дузината държави в анализа на „Асошиейтед прес“, средно с 25% само за година. Те са спаднали с повече от 50% в Пакистан и Република Конго. Без спасителна програма на няколко държави им остават само месеци чуждестранни пари в брой, за да плащат за храна, горива и друг основен внос. На Монголия остават осем месеца. Пакистан и Етиопия разполагат с около две. Патрик Къран, старши икономист в Researcher Tellimer, коментира:
„Веднага щом крановете за финансиране се спрат, корекцията се извършва веднага. Икономиката се свива, инфлацията се увеличава, храната и горивото стават недостъпни.“
Мохамад Тахир, който беше съкратен преди шест месеца от работа в текстилна фабрика в пакистанския град Мултан, казва, че е обмислял самоубийство, тъй като вече не може да понася четиричленното му семейство да си ляга вечер след вечер без вечеря. Тахир, на когото наскоро беше казано, че пакистанските валутни резерви са изчерпани толкова много, че вече не може да внася суровини за неговата фабрика, разказва:
„Сблъсквал съм се с най-лошия вид бедност. Нямам представа кога ще си върнем работата.“
Бедните страни са били засегнати от недостиг на чуждестранна валута, висока инфлация, пикове на безработицата и масов глад и преди, но рядко като през изминалата година. Наред с обичайната комбинация от лошо управление и корупция в правителството има две неочаквани и опустошителни събития: войната в Украйна, която доведе до скок на цените на зърното и петрола, и решението на Федералния резерв на САЩ да повиши лихвените проценти 10 пъти подред, последното този месец. Това направи заемите с променлив лихвен процент за страни внезапно много по-скъпи.
Всичко това разбунва вътрешната политика и преобръща стратегическите съюзи.
През март силно задлъжнелият Хондурас цитира „финансов натиск“ в решението си да установи официални дипломатически връзки с Китай и да скъса тези с Тайван.
Миналия месец Пакистан беше толкова отчаян да предотврати нови спирания на тока, че сключи сделка за закупуване на петрол на намалени цени от Русия, нарушавайки редиците на ръководените от САЩ усилия за спиране на средствата на Владимир Путин.
В Шри Ланка бунтовници се изсипаха по улиците миналия юли, подпалиха домовете на правителствените министри и щурмуваха президентския дворец, изпращайки лидера, обвързан с тежки сделки с Китай, да напусне страната.
Отговорът на Китай
Китайското министерство на външните работи в изявление до АП оспори идеята, че Китай е безмилостен кредитор и повтори предишни изявления, които хвърлят вината върху Федералния резерв. Той каза, че ако иска да се присъедини към исканията на МВФ и Световната банка за опрощаване на част от заемите му, същото правят и тези многостранни кредитори, на които той гледа като на пълномощници на САЩ. В изявлението на министерството се казва:
„Призоваваме тези институции да участват активно в съответните действия в съответствие с принципа „съвместни действия, справедлива тежест“ и да дадат по-голям принос, за да помогнат на развиващите се страни да преодолеят трудностите.“
Китай твърди, че е предложил облекчения под формата на удължени падежи на заеми и спешни заеми и като най-голям участник в програма за временно спиране на лихвените плащания по време на пандемията от коронавирус. Той също така изтъква, че е простил 23 безлихвени заема на африкански страни, въпреки че парковете на AidData казват, че такива заеми са предимно отпреди две десетилетия и възлизат на по-малко от 5% от общия размер на отпуснатите от него заеми.
В разговори на високо ниво във Вашингтон миналия месец Китай обмисляше да оттегли искането си МВФ и Световната банка да опрощават заеми, ако двамата кредитори поемат ангажимент да предложат безвъзмездни средства и друга помощ на закъсалите страни, според различни новинарски доклади. Но през следващите седмици нямаше съобщение и двамата кредитори изразиха разочарование от Пекин.
„Моето мнение е, че трябва да ги дърпаме – може би това е неучтива дума – трябва да вървим заедно“, каза по-рано този месец управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева.
„Защото ако не го направим, ще има катастрофа за много, много страни.“
МВФ и Световната банка казват, че поемането на загуби по техните заеми би нарушило традиционната схема за справяне със суверенни кризи, която им предоставя специално отношение, тъй като, за разлика от китайските банки, те вече финансират при ниски лихви, за да помогнат на изпадналите в затруднение страни да се изправят отново на крака. Китайското външно министерство отбеляза обаче, че двата многостранни кредитора са направили изключение от правилата в миналото, опрощавайки заеми на много страни в средата на 90-те години, за да ги спасят от колапс.
Докато времето изтича, някои служители настояват за отстъпки.
Ашфак Хасан, бивш служител по дълга в Министерството на финансите на Пакистан, каза, че дълговото бреме на страната му е твърде тежко и времето твърде кратко, за да могат МВФ и Световната банка да издържат. Той също така призова за отстъпки от частни инвестиционни фондове, които отпускаха заеми на страната му чрез закупуване на облигации. Хасан е категоричен:
„Всяка заинтересована страна ще трябва да се ощети.“
Китай също отхвърли идеята, популяризирана в администрацията на Тръмп, че е участвал в „дипломация на дългови капани“, оставяйки страните обременени със заеми, които не могат да си позволят, за да може да конфискува пристанища, мини и други стратегически активи.
По този въпрос експертите, които са проучили подробно въпроса, са на страната на Пекин. Китайското кредитиране идва от десетки банки на континента и е твърде случайно и небрежно, за да бъде координирано от върха. Ако не друго, казват те, китайските банки не понасят загуби, защото моментът е ужасен, тъй като те са изправени пред големи удари от безразсъдно кредитиране на недвижими имоти в собствената си страна и драстично забавяща се икономика.
Но експертите бързо отбелязват, че една по-малко зловеща китайска роля не е по-малко страшна.
„Няма един отговорен човек“, твърди Тийл Емери, бивш анализатор на държавни заеми, който сега управлява консултантската група Teal Insights.
Добавя парковете на AidData за Пекин, „Те някак си измислят, докато вървят напред. Няма генерален план.
Копой на заем
Голяма част от заслугата за изваждането на скрития дълг на Китай на бял свят е на Паркс, който през последното десетилетие трябваше да се бори с всякакви препятствия, обърквания и лъжи от авторитарното правителство.
Ловът започна през 2011 г., когато висш икономист от Световната банка помоли Паркс да поеме работата по проучване на китайски заеми. В рамките на месеци, използвайки онлайн техники за извличане на данни, Паркс и няколко изследователи започнаха да разкриват стотици заеми, за които Световната банка не знаеше.
По това време Китай увеличаваше кредитирането, което скоро щеше да стане част от неговата инициатива „Един пояс, един път“ на стойност 1 трилион долара, за да осигури доставките на ключови минерали, да спечели съюзници в чужбина и да направи повече пари от притежанията си в щатски долари. Много развиващи се страни бяха нетърпеливи за щатски долари за изграждане на електроцентрали, пътища и пристанища и разширяване на минните операции.
Но след няколко години директни китайски държавни заеми, тези страни се оказаха силно задлъжнели и перспективата беше ужасна. Те се страхуваха, че натрупването на повече заеми върху старите ще ги накара да изглеждат безразсъдни на агенциите за кредитен рейтинг и ще направи вземането на заеми по-скъпо в бъдеще.
Така че Китай започна да създава офшорни фиктивни компании за някои инфраструктурни проекти и вместо това им отпускаше заеми, което позволи на силно задлъжнелите страни да избегнат вписването на този нов дълг в счетоводните си книги. Дори ако заемите бяха подкрепени от правителството, никой не би бил по-мъдър.
В Замбия, например, заем от 1,5 милиарда долара от две китайски банки за фиктивна компания за изграждане на огромен водноелектрически язовир не се появяваше в счетоводните книги на страната от години.
В Индонезия китайски заем от 4 милиарда долара за подпомагане на изграждането на железопътна линия също никога не се е появявал в публичните държавни сметки. Всичко се промени години по-късно, когато с надвишаване на бюджета с 1,5 милиарда долара, индонезийското правителство беше принудено да спаси железопътната линия два пъти. Паркс потвърди:
„Когато тези проекти се провалят, това, което беше рекламирано като частен дълг, се превръща в публичен дълг. Има проекти като този по целия свят.“
През 2021 г., десетилетие след като Паркс и екипът му започнаха да търсят, те бяха събрали достатъчно информация за едно хитово откритие: скритите заеми на Китай възлизат на най-малко 385 милиарда долара в 88 страни и много от тези държави бяха в много по-лошо състояние, отколкото някой предполагаше .
Сред разкритията беше, че Лаос е на куката за китайски заем от 3,5 милиарда долара за изграждане на железопътна система, което ще отнеме почти една четвърт от годишното производство на страната, за да бъде изплатено.
Друг доклад на AidData по същото време предполага, че много китайски заеми отиват за проекти в райони на страни, предпочитани от влиятелни политици и често точно преди ключови избори. Някои от построените неща нямаха особен икономически смисъл и бяха изпълнени с проблеми.
В Шри Ланка, финансирано от Китай летище, построено в родния град на президента, далеч от по-голямата част от населението на страната, е толкова слабо използвано, че са забелязани слонове да се скитат по асфалта му.
Появяват се пукнатини във водноелектрически централи в Уганда и Еквадор, където през март правителството получи съдебно одобрение за обвинения в корупция, свързани с проекта срещу бивш президент, който сега е в изгнание.
В Пакистан една електроцентрала трябваше да бъде затворена от страх, че може да се срути. В Кения последните ключови мили от железопътна линия никога не са били построени поради лошо планиране и липса на средства.
Скачане отпред на опашката
Докато Паркс се задълбочаваше в детайлите на заемите, той откри нещо тревожно: клаузи, налагащи страните кредитополучатели да депозират щатски долари или друга чуждестранна валута в тайни ескроу сметки, които Пекин може да атакува, ако тези страни спрат да плащат лихви по заемите си. Всъщност Китай беше скочил в началото на опашката, за да получи плащане, без други кредитори да знаят.
В Уганда Паркс разкри заем за разширяване на главното летище, включващ ескроу сметка, която може да съдържа повече от 15 милиона долара. Законодателно разследване разкритикува министъра на финансите, че се е съгласил с подобни условия, като водещият разследващ каза, че той трябва да бъде преследван и вкаран в затвора.
Паркс не е сигурен колко такива сметки са създадени, но правителствата, които настояват за всякакъв вид обезпечение, още по-малко обезпечение под формата на твърди пари, са рядкост при държавните заеми. И самото им съществуване разтърси некитайските банки, инвеститорите в облигации и други кредитори и ги накара да не желаят да приемат по-малко, отколкото им се дължат. Паркс изтъква:
„Другите кредитори казват: „Ние няма да предложим нищо, ако Китай всъщност е начело на линията за изплащане. Това води до парализа. Всички се преценяват и си казват: „Ще бъда ли тъпак тук?“
Заеми като „Обмяна на валута“
Междувременно Пекин се зае с нов вид скрито кредитиране, което добави към объркването и недоверието. Паркс и други установиха, че централната банка на Китай ефективно е отпускала заеми за десетки милиарди долари чрез нещо, което изглежда като обикновена валутна борса.
Обмените на чуждестранна валута, наречени суапове, позволяват на страните да вземат назаем по-широко използвани валути като щатския долар, за да запълнят временния недостиг на чуждестранни резерви. Те са предназначени за ликвидни цели, а не за изграждане на неща, и издържат само няколко месеца.
Но китайските суапове имитират заеми, като продължават години и начисляват по-високи от нормалните лихви. И което е важно, те не се показват в книгите като заеми, които биха добавили към общия дълг на страната.
Монголия е взела 5,4 милиарда долара в такива суапове, сума, равняваща се на 14% от общия й дълг. Пакистан е изтеглил близо 11 милиарда долара за три години, а Лаос е заел 600 милиона долара.
Суаповете могат да помогнат за предотвратяване на неизпълнение чрез попълване на валутните резерви, но те натрупват повече заеми върху старите и могат да направят колапса много по-лош, подобно на това, което се случи в навечерието на финансовата криза от 2009 г., когато американските банки продължиха да предлагат все по-големи ипотеки на собствениците на жилища, които не могат да си позволят първото.
Някои бедни държави, които се борят да се издължат на Китай, сега се оказват заседнали в един вид заеми: Китай няма да помръдне да поеме загуби, а МВФ няма да предложи нисколихвени заеми, ако парите просто ще плащат лихви по китайски дълг .
За Чад и Етиопия измина повече от година, откакто спасителните пакети на МВФ бяха одобрени в така наречените споразумения на ниво персонал, но почти всички пари бяха задържани, тъй като преговорите между кредиторите се проточиха.
„Имате нарастващ брой държави, които са в тежко финансово положение“, заключва Паркс, като го приписва до голяма степен на зашеметяващия възход на Китай само за едно поколение от нетен получател на чуждестранна помощ до най-големия кредитор в света. Той категоризира:
„Някак си успяха да направят всичко това извън публичното пространство. Така че, освен ако хората не разберат как Китай отпуска заеми, как работят неговите кредитни практики, ние никога няма да разрешим тези кризи.“
