Искра.бг се обърна към адв. Ивайло Л. Найденов с молба да внесе яснота относно заповедта на Министъра на здравеопазването от 20.03.2020 г. и по-конкретно в частта й, налагаща забрана за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
– Адвокат Найденов, законна ли е посочената заповед?
Компетентен да се произнесе по законността на цитираната заповед е Върховният административен съд /ВАС/. Идеята й е ясна и всеки отговорен гражданин следва да се съобрази с обстановката, и да даде своя принос за решаване на проблема. Считам обаче, че административни актове с подобна обществена значимост не следва да се пишат „на коляно“, а трябва да бъдат внимателно обмислени, съответно точни и ясни.
Тълкуването на цитираната заповед вече създава проблеми и доколкото неизпълнението й е обвързано с административна, а дори и на наказателна отговорност, безспорно възниква и нуждата от изясняване на нововъзникналите задължения за гражданите.
– Да започнем с това дали министърът на здравеопазването има право със заповед да ограничава права, залегнали в конституцията и в международни конвенции?
Правното основание на заповедите на министъра е чл. 63 от Закона за здравето, съгласно който:
(1) При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
(2) Мерки по ал. 1 на територията на отделна област или община могат да се въвеждат и от директора на съответната регионална здравна инспекция.
(3) Лечебните и здравните заведения независимо от собствеността им са длъжни да изпълняват въведените мерки по ал. 1 и 2.
(4) Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.
(5) При опасност от възникване и епидемично разпространение на заразни болести държавните органи, общините, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват пълно съдействие на органите за държавен здравен контрол.
(6) Мерките по ал. 1 могат да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, в случай на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства.
(7) Мерките по ал. 1 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите, в случаи на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България.
(8) При въведени противоепидемични мерки по ал. 1 или 2 контактните лица на болните от заразни болести не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест.
Ограничено е правото на свободно придвижване, което принципно е допустимо – съгласно т. 1 на член 15 от Европейска конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/:
„По време на война или на друго извънредно положение, застрашаващо съществуването на нацията, всяка от високодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази конвенция, но само дотолкова, доколкото положението го налага и при условие, че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право.“
Чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България пък гласи следното:
„Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.“
В случая държавата, в лицето на министъра на здравеопазването, действа в защита на народното здраве по време на извънредно положение, поради което тези действия са допустими, но те следва да се ограничат до такава степен, до каквато положението го налага, тоест да са пропорционални.
– Въпросната заповед отговаря ли на изискването за пропорционалност?
В момента ограничаването на струпването на хора в градския транспорт и в някои хипермаркети, изглежда по-пропорционално, отколкото забраната за посещение на паркове и градини. Вследствие на всеобщата паника, а и вероятно осъзнавайки, че реално няма как да контролира струпването на хора в огромните открити площи, каквито са парковете и градините, държавата директно решава да забрани посещението им.
Мерките се затягат все повече и повече вероятно поради факта, че голяма част от българските граждани са недисциплинирани и органите на властта са принудени да прилагат радикални мерки /като например премахването на пейките в град Бургас/.
Израз на такова безсилие е и заповедта от 17.03.2020 г., с която се забранява „посещението и събирането на повече от двама възрастни хора на открити и закрити обществени места“.
Имайки предвид и какво се случва с икономиката, не само в България, а и по света, очевидно държавите не са готови да се справят с тази неочаквана криза, което пък от своя страна означава, че от всеки един от нас зависи как ще се развият събитията занапред. Колкото и да се затягат мерките, ако самите ние не наложим хигиена на контактите, ситуацията ще ескалира в негативна посока. Целта в момента е да се забави разпространението на вируса, за да може здравната ни система да издържи на натиска. Разбира се, че може да се открият основания за незаконосъобразност на министерската заповед, свързани с неспазване на реда за издаването й, предварителното й изпълнение, колизията й с нормативни актове от по-висока степен, целесъобразността и пропорционалността й и т.н.
Сега обаче не е моментът да гледаме под лупа министерските заповеди и да търсим вратички как да не ги спазваме, а по-скоро е нужно да вникнем в духа и идеята им и сами да се лишим от някои удоволствия в името на всеобщото благо. В края на краищата, дори и някои от нас да бъдат санкционирани за нарушения на тези общи административни актове, ако впоследствие същите бъдат отменени, съответно ще паднат и издадените наказателни постановления.
– В тази връзка, какви са санкциите за нарушаване на противоепидемичните мерки?
Санкциите за неизпълнение на заповедите са уредени в чл. 209а. /Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ от същия закон, съгласно който:
(1) Който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 15 000 лв.
(3) Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от кметовете на общини.
(4) Наказателните постановления се издават съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община.
Санкциите са доста сурови, което е естествено – те отразяват завишената обществена опасност на тези деяния. В същото време не е редно да се поставят под общ знаменател компанията, събрала се да пие бири на пейките в морската градина и гражданинът, излязъл да се поразходи на чист въздух и спазващ социална дистанция.
Всеки случай е различен и административнонаказващият орган следва винаги да извършва самостоятелна преценка. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, „при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя”, а съгласно следващия чл. 28, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
– Бихте ли изяснили използваните понятия във въпросната заповед и най-вече какво се разбира под „обществени места“?
След като посочените заповеди в такава значителна степен се намесват в правната ни сфера, следва да бъде изяснен и точният им смисъл.
Съгласно т. 1 от чл. I на Заповедта от 20.03.2020 г., преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. По смисъла на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места, „Обществени места“ са общодостъпни за всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други. По-подробна, макар и също неизчерпателна е дефиницията в § 1а. от Закона за здравето, дадена във връзка със забраната за тютюнопушене:
„Обществени места“ по смисъла на чл. 56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и:
а) обектите по § 1, т. 9, букви „б“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „к“, „л“, „о“, „п“ и „у“; (б) плувни басейни, плажове и места за къпане; г) спортни обекти – стадиони, спортни зали, игрални площадки, фитнес центрове и зали; д) театри, киносалони, концертни зали, читалища, компютърни и Интернет зали, игрални зали; е) бръснарски, фризьорски и козметични салони, солариуми, ателиета за татуировки и поставяне на обици и други подобни изделия на различни части на тялото, балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове, обществени бани, перални, сауни, обществени тоалетни; ж) гробищни паркове; к) железопътни гари, летища, пристанища, автогари, метростанции; л) обектите по чл. 26, ал. 1, т. 3 / социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа за повече от 20 потребители и в социалните услуги за осигуряване на подслон/; о) детски ясли и градини, училища и висши училища, ученически и студентски общежития, школи – музикални, езикови, спортни, бази за детски и ученически отдих и туризъм, и центрове за работа с деца; п) лечебни и здравни заведения, здравни кабинети и обектите, в които се прилагат неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве; у) селскостопански аптеки;)
б) аптеки, дрогерии и оптики;
в) търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност /“Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби/;
г) места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма;
д) предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни, заведенията за хранене и развлечения, както и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи – туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване;
е) сградите, до които всяко лице има достъп, включително и административните учреждения и други сгради, в които се обслужват или имат достъп гражданите;
ж) асансьорите и стълбищните клетки на всички видове сгради и др.;
з) транспортни средства за обществен превоз – влакове, самолети, кораби, автобуси, трамваи, тролейбуси, метровлакове, микробуси на маршрутни таксиметрови линии, пътнически таксиметрови автомобили и транспортни средства със специално предназначение – санитарни автомобили за болни;
и) площадките за игра /Съгл. т. 70 на § 5 от ДР на Закона за устройство на територията, „Площадка за игра“ е обществено достъпна открита или закрита площ, предназначена за индивидуални или групови игри, с подходящо за целта устройство, настилка и съоръжения за игра в зависимост от определената възрастова група на ползвателите./.
Проблемна може да се окаже интерпретацията на термините „паркове“ и „градски градини“. Стриктното им езиково тълкуване би довело до извода, че се касае за всички национални, природни, снежни и технологични паркове, както и за всички ботанически, детски, зоологически, овощни и семейни градини.
Със сигурност министърът не е имал предвид точно тези обекти, но неяснотите биха могли да доведат до отмяна на наложени санкции, тъй като според буквата на закона, морската градина в Бургас например не е нито парк, нито градина. Все пак, въпреки че достъпът до плажа не е забранен, опитът ви да стигнете до там през приморския парк може да завърши с издаването на акт за установяване на административно нарушение на ваше име.
– Как да обжалваме този акт за установяване на административно нарушение?
Сам по себе си Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ не подлежи на обжалване – в случай, че не сте съгласни с твърденията на съответния административен орган, пред него може единствено да подадете възражения в 3-дневен срок от връчването. Ако наказващият орган не се съобрази с тях, той издава Наказателно постановление, с което ви налага съответната санкция. То от своя страна подлежи на обжалване пред съответния районен съд в 7-дневен срок от връчването.
Административнонаказателното производство е двуинстанционно като касационен контрол върху решенията на районните съдилища се осъществява от административните съдилища.
Ако считате, че не сте извършили твърдяното нарушение, препоръчително е да се свържете с адвокат още в момента на съставянето на АУАН, а ако обстоятелствата не го позволяват, при получаването му отбележете, че ще депозирате възражения в срок.
Имайте предвид, че със свое Решение, съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /ВСС/ разпореди преустановяване на разглеждането на по-голямата част от съдебните дела за периода на извънредното положение, в това число и тези против наказателни постановления. Това означава, че оспорването на наложените санкции ще може да бъде проведено едва след отмяна на извънредното положение – важното е да спазим 7-дневния срок за обжалване като изпратим жалбата по пощата или куриер.
– Можем ли да обжалваме сами издадените ни наказателни постановления и какво ще ни струва това?
Много граждани избират да се защитават сами пред административнонаказващите органи и съда като принципно няма пречка за това, но шансът за успех е значително по-голям ако се потърсят услугите на адвокат. Както, когато се разболеем търсим помощта на лекар, така и ако считаме, че правата ни са нарушени, следва да потърсим специалист.
Обжалването на наказателните постановления не е обвързано със заплащането на държавна такса, но при евентуален неуспех съдът може да осъди жалбоподателя да заплати на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение. Обратно, при успешен изход на делото, административният орган бива осъден да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
– В заключение, какви съвети ще дадете на гражданите и на управляващите?
На първо място, апелирам всички българи да спазват закона и в това число въведените противоепидемични мерки. Длъжни сме да се лишим от някои удоволствия в името на опазването на човешки животи. В същото време не бива да оставаме безразлични пред непропорционалното и нецелесъобразно ограничаване на свободата ни като съветвам хората във всички случаи да защитават правата си и да не се поддават на масовата психоза. В ерата на информацията като общество сме длъжни да знаем какво се случва в държавата ни и по света, и да не толерираме очевидната глупост.
Управляващите бих посъветвал да се поучат от опита на другите държави и да мислят в перспектива, защото животът ще продължи и след тази криза и мерките, които се вземат сега, определят времето, което ще ни е нужно за възстановяване. За да се избегнат проблеми, издаваните административните актове следва да бъдат много добре обмислени, обсъдени и най-вече юридически издържани, за което считам че държавата има капацитет. Убеден съм, че ще се справим и с това изпитание и ще излезем от него по-силни и мъдри!
Адвокат Ивайло Л. Найденов завършва юридическото си образование във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2014 г., след което специализира Право на ЕС и авторско право. Понастоящем работи в гр. Бургас като освен адвокатска практика развива кариера и като съдебен преводач с английски език.
