Заместник-министърът на иновациите и растежа Надя Христова откри в петък първото обществено обсъждане по новата за България „Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ). Общият й бюджет за периода 2021-2027 г. е 2.14 млрд. лева. Тя е продължение на досегашната Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР). В обсъждането се включиха над 60 научни и бизнес организации и представители на висши училища.
Заместник-министър Христова посочи, че по програмата могат да кандидатстват висши училища, научноизследователски организации и бизнеси, който използва резултатите от тяхната дейност и че за целта са предвидени включително ваучери за научна подкрепа на фирмите на стойност 25 млн. евро.
По думите на Илияна Илиева, главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ГДЕФК) в Министерството на иновациите и растежа, която (дирекция) е и Управляващ орган, програмата има два приоритета – „Устойчиво развитие на българската научноизследователска и иновационна екосистема“ и „Цифрова трансформация на публичния сектор“.
За част от дейностите по Приоритет 1, свързани с развитие на иновационната инфраструктура, междинно звено ще е Изпълнителната агенция „Програма за образование“ (към Министерството на образованието и науката), а за дейностите по Приоритет 2 междинно звено ще е Министерството на електронното управление.
По първия приоритет „Устойчиво развитие на българската научноизследователска и иновационна екосистема“ ще бъдат развивани вече изградените центрове за върхови постижения и компетентност, ще се подкрепят внедряването на технологии, трансфера на знание и скъсяването на пътя от проучванията до иновациите. Ще бъдат финансирани и проекти, получили знака за качество „Печат за върхови постижения“ по програмите „Цифрова Европа“ и „Хоризонт Европа“ на Европейската комисия. Ще се инвестира в индустриални иновационни програми за развитие на технологии, чрез които регионите да станат по-конкурентоспособни и климатично неутрални.
Във втория приоритет „Цифрова трансформация на публичния сектор“ има финансиране за дигитализация на публичния сектор, повишаване на киберсигурността в администрацията, създаването на пространства от данни, отворен достъп до наука и др.
Програмата съдържа три стратегически интервенции, по които ще разпредели:
1) Подкрепа в размер на 70 млн. евро (от ЕФРР+национално) за изграждането на национална мрежа от 12 цифрови и иновационни хъбове, част от европейската мрежа (4 съфинансирани от програма Цифрова Европа на ЕК и 8, отличени с „Печат за върхови постижения“). Хъбовете представляват обединения между бизнес, научни организации и университети, неправителствен сектор и технологични и бизнес медиатори. Те ще бъдат изградени във всички региони за планиране и ще предоставят специализирани услуги за малки и средни предприятия.
2) Подкрепа в размер на 142 млн. евро (от ЕФРР+национално) за развитие на Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност, изградени по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“(2014-2020 г.) Ще се подкрепи тяхното устойчиво развитие, засилване на капацитета им за приложни изследвания и пълноценното им участие в иновационната екосистема чрез разработване и изпълнение на бизнес планове, в т.ч. и за регионално развитие.
3) Подкрепа в размер на 25 млн. евро (от ЕФРР+национално) за ваучерна схема за МСП за насърчаване сътрудничеството и използването на потенциала в Центровете за върхови постижения, Центровете за компетентност, обектите от Националната пътна карта за научна инфраструктура и други научноизследователски организации и висши училища. Иновативните ваучери ще осъществят връзката между секторите академия-бизнес с цел да подпомогнат предприятията в тяхното развитие, проучване на нови възможности или разрешаване на конкретни технологични или бизнес предизвикателства.
Индикативният бюджет по програмата от ЕФРР е 1 731 907 023 лв., а националното съфинансиране – 406 687 686 лв.
Заместник-министър Христова посочи, че програмата е за научни изследвания, иновации и цифровизация на публичния сектор. Чрез нея ще се внедряват модерни технологии, ще се насърчават връзките наука-бизнес, ще се финансират иновативни проекти, трансфер на технологии и комерсиализация на научни резултати. Целта е да се стимулира бизнесът за технологични трансфери и да използва капацитета на научните организации, каза още Христова.
ПНИИДИТ е планирано да бъде одобрена от ЕК до края на 2022 г. и да стартира в началото на 2023 г., стана ясно по време на онлайн събитието.
