Заместник-министърът на правосъдието Мария Павлова направи инспекция на място на затворническо общежитие /ЗО/„Дебелт“ към затвора в Бургас. Там от няколко месеца функционира изцяло нов корпус, в който излежават присъдите си 63 лишени от свобода от открит тип.
Той бе изграден със средства, осигурени от бюджета на Министерството на правосъдието. Към момента затворниците в цялото общежитие са общо 440, като 294 от тях са настанени в крилото от от закрит тип.
Общежитието в Дебелт бе открито преди шест години със средства от Норвежкия финансов механизъм на мястото на предишно полицейско управление и противопожарно депо. То отговаря на всички европейски стандарти за третиране на лишените от свобода. Това бе и първото ново затворническо заведение в България с повишени изисквания към охраната, изграждано от много години насам.
„С откриването на новия затворнически комплекс в Самораново, който ще включва учебен център, пилотен затвор и арест, усилията за въвеждане на новите изисквания, както към охраната и сигурността, така и към хуманното третиране на закононарушителите, ще бъдат надградени“, заяви Мария Павлова.
Ресорният заместник-министър на правосъдието инспектира още условията на труд на надзорно-охранителния състав и условията, при които търпят присъди лишените от свобода в ЗО „Житарово“.
Началникът на затвора в Бургас старши комисар Янчо Желев информира, че за гарантиране на правния и социален статус на лицата се провеждат редица дейности, свързани с комуникативните и социални умения, промяната в нагласите и начините на мислене, изграждане на трудови навици и усвояване на професия. В работата с лишените от свобода се привличат за участие неправителствени организации.
Предстои Мария Павлова да провери и дейностите по изграждането на първото у нас преходно отделение – т.нар. half way house, което се обособява в ЗО „Строител“.
Средствата за него също са осигурени от Кралство Норвегия по проект „Осигуряване на сигурна и безопасна материална среда в затворите и арестите“. Основната цел за въвеждането на този нов модел за българската система е адаптирането и включването на затворниците в обществото след освобождаване.
