„Започваме дигитализация на всички договори и данни в Агенция „Пътна инфраструктура“. Това е необходимо не само, за да се направи инвентаризация на всичко – пътища, мостове, предпазни съоръжения, вертикална маркировка и други, но и за да се улесни ръководството при вземането на решения. А най-важното е да се изразходват прозрачно публичните средства“.
Това коментира заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов на форуми, посветени на световния ден на Географските информационни системи, организирани от Есри България и ГИС Алианс.
Той обясни, че на тази инвентаризация на данните ще стъпи Стратегията за развитие на пътната инфраструктура до 2030-та година и програмата за нейното изпълнение.
„По този начин ще постигнем не само прозрачност на публичните средства, които ще се разходват, но и ще има много по-голям контрол“, категоричен бе заместник-министърът.
Именно за прозрачното разходване на публичните средства, според заместник-министъра, е необходимо въвеждането на строителното информационно моделиране, зад което стоят географските информационни технологии.
Трябва да се инвестира в процеси по подобряване на съществуващите пространствени данни в системата на РРБ, включително да се създадат важни за държавата слоеве: единен адресен регистър, хидрография, дигитални двойници на пътната и жп инфраструктура, детайлни цифрови модели на важни територии, каквито са крайбрежните Дунавски и Черноморски зони, слой с границите на населените места определени по реда на ЗУТ.
Найденов съобщи, че се работи по въвеждането на геопортал и единен регистър на всички документи, свързани с устройственото планиране, както и на информационна система за инвестиционно проектиране на база на географските информационни технологии.
„Липсата на регистър на всички актове, които се издават от администрациите във връзка с устройството на територията, води до многото скандални строежи, които често пъти виждаме“, обясни заместник-министърът.
Найденов допълни, че ако този регистър е публичен, ние ще знаем още в допускането за изработка на Подробните устройствени планове, кой, какво, къде и как ще строи. Тогава и гражданският сектор, и административният, ще могат да упражняват контрол.
„С използването на ГИС технологията изключително лесно и сигурно ще можем да се информираме какви са ресурсите на държавата, какво има в момента и какво предстои да се направи“, категоричен беше Найденов.
Най-важното в сферата на ГИС остават специалистите и потребителите. Има нужда от допълнителни, общи усилия между администрацията, бизнеса, научната и академична общност за поддържане на такава общност в здрава, конкурента среда. Това може да случи с ритмична и непрекъсната реализация на нови проекти, натрупване и система за споделяне на пространствени данни.
