„Непредвидимата среда в енергетиката създава редица предизвикателства. Динамичното развитие на енергийните пазари в условия на криза, безпрецедентната им волатилност, разместените приоритети заради войната в Украйна, непредвиденият скок в цените на енергоносителите изправят сектора пред сериозни изпитания за сигурността на енергийната система и за оцеляване на индустриалните предприятия. Това обаче не трябва да е за сметка на принципите за отговорен и екологосъобразен бизнес.“
С тези думи зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова откри конференцията „Индустриален триатлон: климат, eнергетика и oколна среда“, организирана от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.
Петрова подчерта, че сега фокусът в работата на институцията е гарантиране на енергийната ни сигурност и непрекъснатост на доставките.
Бих искала да ви уверя, че потреблението на природен газ в България е гарантирано минимум за месец напред и към този момент не се налага ограничаване на потреблението. България е в постоянна комуникация с Европейската комисия, където се дискутират възможностите за общи доставки на ниво ЕС.
БЕХ, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ са подсигурили непрекъсваемост на алтернативните доставки. Това показва солидарността между страните членки, но също така и ефективността на инвестициите в междусистемните връзки и друга газова инфраструктура. Акцент е и засилване на работата в така наречените регионални групи от държави членки, които могат да действат солидарно, което ще смекчи въздействието при евентуални прекъсвания на газовите доставки.
Същевременно очакванията за успокояване на енергийните пазари не се оправдават. Високите цени на енергията, предстоящите промени пред пазара на природен газ, несигурността на доставките и европейските климатични политики създават необходимостта от взимане на бързи конкретни решения в енергетиката, посочи още зам.-министърът.
Тя се спря и на мерките за компенсиране на разходите за електоренергия на индустрията, които предприе правителството като непосредствен отговор в подкрепа на потребителите срещу растящите цени. Сега обаче следва да се фокусираме върху устойчивите дългосрочни решения за намиране на правилния модел пазарна реформа за гарантиране сигурността на енергийните доставки, особено в контекста на предизвикателствата на европейската Зелена сделка.
Националният план за възстановяване и устойчивост набеляза визия за иновативна, устойчива и зелена икономика и редица конкретни стъпки в краткосрочна перспектива – до 2026 г. В този документ българското правителство не включи задължение за затваряне на въглищните мощности.
Вместо това ще трябва да намалим нивото на въглеродните емисии от производството на електроенергия от въглища с 40 на сто. Така даваме възможност на централите ни на лигнитни въглища да работят до 2038 г., но при регулаторен таван за техните емисии въглероден диоксид след 1 януари 2026 г. Освен това е повишена и амбицията за оползотворяване потенциала на ВЕИ с акцент върху вятъра, слънцето и геотермалната енергия не само като допълнителни мощности за системата, но и за собствено потребление, заключи зам.-министър Петрова.
