„Мамо, може ли да поиграя още малко?“
Това е репликата, пред която майката на шестгодишния Ванрадж, Пакхи Канна, се готви да се изправи през следващите няколко дни в индийската столица Делхи, пише „BBC“. 38-годишната жена е намалила времето за игра на сина си на открито до 30 минути от два часа; часовете на детето са преместени онлайн тази седмица, а тренировките по футбол също са отменени.
Ванрадж е сред хилядите ученици в Делхи, чиито графици са се променили неочаквано поради влошаване на замърсяването на въздуха до тревожни нива. През последните няколко дни Индексът за качество на въздуха (AQI) в Делхи – който измерва нивото на PM 2,5 или фини прахови частици във въздуха – постоянно преминава границата от 450, почти 10 пъти над допустимото. Дишането на този токсичен въздух е подобно на пушенето на 25-30 цигари на ден, според белодробни специалисти.
Нещата са толкова зле, че министърът на околната среда на Делхи Гопал Рай помоли всички училища да останат затворени до петък, като офлайн часовете са само за гимназисти. Това не е първият път, когато замърсяването на въздуха пречи на обучението в Делхи – това се случва всяка зима през последните четири-пет години. Шарик Ахмад, директор на държавно училище в Калкаджи в южната част на Делхи, коментира:
„Всъщност броят на дните, в които училищата са затворени поради замърсяването на въздуха, се увеличава. Сега учебните занятия са прекъсвани за поне пет-шест дни подред.“
Родителите и експертите са загрижени за ефекта от тези внезапните прекъсвания в ученето и ежедневието върху децата, особено когато графиците току-що са се нормализирали след COVID-19 пандемията.
Както винаги, нещата са по-трудни за семейства с по-малко средства.
Дийпа, която работи като домашна помощница и използва само едно име, споделя, че онлайн моделът на обучение не работи за ейните синове. 12-годишният Абишек, който е в седми клас, и Прасана, на 10, в пети клас, учат в държавно училище. От петък училището моли децата да учат у дома, като учителите изпращат по имейл снимки на работни листове, които трябва да бъдат попълнени сутрин. Но семейството на Дийпа не притежава лаптоп – децата имат достъп до училищната си работа, само след като майка им, която готви и чисти в много къщи, се върне у дома следобед и им даде мобилния си телефон. Тя признава, че синовете ѝ трудно разбират уроците без помощ от учители. Жената обяснява:
„Притеснявам се, че това ще повлияе на представянето им на изпитите следващия месец.“
И допълва:
„Бих предпочела децата ми да носят маски и да ходят на училище.“
Но нивата на замърсяване в Делхи са толкова високи, че дори маските предлагат слаба защита.
Анант Мехра и съпругата му напълно са прекратили играта на открито за тригодишната си дъщеря Мира. От една страна, те изпитват облекчение, че часовете ѝ в детската градина са преместени онлайн, но от друга казват, че е отчайващо да накараш тригодишно дете да седи с часове пред компютъра. Мехра също така споделя, че привързаността към дома прави Мира неспокойна и раздразнителна. Бащата на детето потвърждава:
„Липсват ѝ нейните приятели. Липсва ѝ още обучението, базирано на игра, която е налице в детската градина.“
Мехра и съпругата му, които имат хибриден модел на работа, са изградили графика си около часовете на Мира в детската градина, така че престоят на момиченцето вкъщи оказва влияние и върху работния им ден. Мехра добавя:
„Внезапното спиране на часовете по този начин просто не е устойчиво за училища, ученици или родители. Правителството трябва да направи нещо, за да намали замърсяването, и то скоро.“
Докато Мира и Ванрадж знаят, че са спрени да излизат навън поради „лошия въздух“, и двамата не разбират напълно опасностите от дишането на токсичен въздух. За тях замърсяването на въздуха е повтаряща се пречка, която ги спира да играят, да се срещат с приятели и да се забавляват. Хана казва:
„Като родител искам да запазя детето си в безопасност, но също така не искам да го плаша или да го карам постоянно да се тревожи за въздуха, който диша. Така че трябва да намеря добър баланс, когато му обяснявам защо не може да прави определени неща.“
Прекъсването засяга и персонала. Една учителка по английски език и изучаване на околната среда на деца на възраст между седем и 10 години казва, че внезапното обявяване на онлайн уроци хвърля плановете ѝ извън релси. Тя е изправена пред ситуацията внезапно трябва да избере уроци, които са онлайн – теми, които са по-кратки и по-лесни за разбиране – и след това да създаде курсова работа, която децата ѝ да практикуват у дома. Но тя изтъква, че ще трябва да преподава отново тези уроци, след като часовете по физическо се възобновят, тъй като много деца се обучават онлайн. Учителката, която не пожела да бъде назован, продължава:
„Това ни натоварва много, защото трябва да мислим и за попълване на учебната програма.“
Междувременно хора като Шрея Ниди, която е настойник на 14-годишния си брат Уманг, споделя разочарованието си от правителството и от начина, по който замърсяването пречи на ученето на брат ѝ всяка година. Преди заповедта на правителството да затвори училищата, тя го е спряла да посещава училище, въпреки че това означава пропуски на изпитвания. Това прави Уманг разочарован и нещастен, тъй като момчето се тревожи как пропускането на изпити ще се отрази на академичната му година. Шрея обаче е категорична:
„За мен обаче здравето му има по-голямо значение. Тъй като правителството не прави нищо за борба със замърсяването на въздуха, трябва да предприемем тези крайни мерки, за да защитим нашите близки.“
[…] на токсичния смог. Замърсяването на въздуха в индийската столица Делхи се повиши до тревожни нива. Във вторник индексът за качество на въздуха в […]