Нивата на замърсителите на въздуха и парниковите газове в някои градове и региони показват значителни спадове, тъй като коронавирусът влияе върху работата и пътуванията на хората. Изследователи от Ню Йорк потвърдиха, че по-ранни техни резултати показват, че въглеродният диоксид, който идва главно от автомобилите е намалял с близо 50% в сравнение с миналата година, пише „BBC“.
Емисиите от нагряващия планетата газ CO2 също са спаднали рязко. Въпреки това има предупреждения, че нивата на вредните газове могат бързо да се повишат след пандемията.
С намаляването на световната икономическа активност в резултат на пандемията от коронавирус, не е изненадващо, че емисиите от различни газове, свързани с енергията и транспорта, също намаляват.
Учените казват, че до месец май, когато обикновено емисиите на CO2 са в своя пик заради гниенето на листата, тази година регистрираните нива може да са с най-ниските си стойности, което не се е случвало след финансовата криза преди десетилетие.
Данните, събрани в Ню Йорк тази седмица, сочат, че инструкциите за ограничаване на ненужните пътувания оказват значително влияние върху проблема със замърсяването. Нивата на трафик в градовете се са спаднали с 35% в сравнение със статистиката от преди година.
Емисиите на въглероден оксид, дължащи се основно на автомобилите, са намалели с около 50% за няколко дни тази седмица, информират изследователи от Колумбийския университет. Те също така са установили, че над Ню Йорк има спад на CO2 с 5-10%, като спадът на метан също е значителен.
Въпреки че има редица предупреждения относно тези констатации, те отразяват въздействието върху околната среда, свързано с вирусните огнища в Китай и Италия.
Анализ, извършен за уебсайта за климата Carbon Brief, информира, че в Китай има 25% спад в потреблението на енергия, което съответно е намалило емисиите за периода от последните две седмици.
И Китай, и Северна Италия са регистрирани значителни понижения в нивата на азотния диоксид, което е свързано с намаленото пътуване с автомобили и индустриалната активност. Този газ е както сериозен замърсител на въздуха, така и мощен химикал с парников ефект.
Със замразяването на дейността на авиацията, наред с милионите хора, работещи от домовете си, вероятно и в редица други държави емисиите спадат стремглаво.
Докато хората, които работят от дома, вероятно ще увеличат потреблението на електроенергия, ограничаването на пътуванията и цялостното забавяне в дейността на икономиката, от друга страна, вероятно ще окаже влияние върху общото ниво емисии на планетата.
„Очаквам, че ще имаме най-малкото увеличение на емисии през май, когато обикновено е пикът на CO2, като е важно да се отбележи, че не сме имали такава стойност в северното полукълбо от 2009 г. насам или дори преди това“, заяви проф. Р. Комане от университета в Колумбия, който извърши изследването на въздуха в Ню Йорк. Тази теза се потвърждава и от други хора в тази област, които вярват, че спирането на дейността на много сектори ще се отрази на нивата на CO2 за цялата тази година.
Това, което вероятно ще има съществено значение за мащаба на въглеродните емисии и замърсяването на въздуха, е начинът, по който правителствата решават да стимулират отново своите икономики, след като пандемията отшуми.
Като сравним положението с това през 2008-09 г., когато беше налице световен финансов крах, въглеродните емисии се увеличиха с 5% в резултат на стимулиращите стъпки за стабилизиране на икономиката, които насърчиха използването на изкопаеми горива.
През следващите месеци правителствата ще имат шанса да променят този резултат. Те биха могли да настояват например всяка стъпка за спасяването на авиокомпаниите да бъде обвързана с много по-строги мерки за намаляване на авиационните емисии.
„Правителствата сега трябва да бъдат много предпазливи в решенията си за стимулиране на икономиките си, като имат предвид и влиянието от използването на изкопаемите горива“, твърдят специалисти.
„Те трябва да се съсредоточат върху стъпките, които са готови да предприемат и които биха намалили емисиите, като реновирането на сгради и поставянето на термопомпи и електрически зарядни устройства. Тези неща не сложни за изпълнение и могат да се направят веднага, стига да имат финансов стимул за това.“
Други специалисти обаче смятат, че ако пандемията продължи дълго време, всеки стимул вероятно ще бъде насочен върху насърчаването на какъвто и да е икономически растеж, независимо от въздействието върху околната среда.
„Със сигурност смятам, че климатът може да остане на заден план и в този случай не мисля, че има голяма надежда, че стъпките за насърчаване на икономиката ще бъдат насочени към използването на чиста енергия“, заяви проф. Глен Питърс от Центъра за международни климатични изследвания.
„Всеки стимул ще бъде от помощ на хората, изгубили работните си места, както се случи в сферата на туризма и услугите. Мисля, че това е много различно от световната финансова криза. Единственият лъч надежда могат да бъдат прилагането на нови практики за отдалечена работа и стремежът към по-нисък икономически растеж, позволяващ използването на слънчева и вятърна енергия, за да се намери балансът, въпреки че изглежда трудно постижимо.“
Превод: Глория Йорданова
