Заместник-министърът на земеделието, храните и горите Явор Гечев призова земеделските стопани да подадат в общинските ресорни служби заявленията си за нанесените от градушката щети в област Пловдив. Крайният срок за приема на документи е понеделник включително.
Днес Гечев се срещна със земеделски производители в Община Калояново. По думите му, ако те нямат издадени констативни протоколи от общинските служби по земеделие, няма как да бъдат обезщетени. Заместник-министърът уточни, че министерството вече е готово с финансовите инструменти, по които ще се подпомогнат земеделците от трите общини в областта – Калояново, Раковски и Марица, които бяха най-силно засегнатите от градушката, в края на август. Той коментира още, че с приетата актуализация от 15 млн. лева в бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, реално са осигурени средствата, с които да се извършат плащанията на помощите към пострадалите.
„В тази връзка сме готови с механизмите, по които ще ви компенсираме. Единият е по схемите за директни плащания, при настъпване на извънредни (форсмажорни) обстоятелства за Кампания 2021. Схемата ще се приложи и в случаите на недостатъчно количество реализирана продукция на пазара“, информира Гечев.
Заместник-министърът обърна внимание, че в срок до 15 работни дни от настъпване на събитието (до 20 септември 2021 г.) стопаните трябва да уведомят Областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“- за наличието на форсмажорни обстоятелства.
„Необходимо е да подадете един формуляр по образец, както и да предоставите декларация, с която се задължавате да представите доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство, издаден от оторизираната за това институция“, разясни Гечев и добави, че по настояване на министерството, областният управител на Пловдив е издал писмо, с което се удостоверява настъпилото форсмажорно обстоятелство за най-засегнатите общини в района. То вече е изпратено до ДФ „Земеделие“ по служебен път.
Гечев поясни, че другата схема, по която могат да бъдат обезщетени стопаните е чрез държавната помощ за напълно пропаднали площи на 100%.
„Подпомагането ще е под форма на директни помощи в размер до 80% от действителните разходи за отглеждане на дадена култура, през съответната стопанска година. Те ще се изчислят по специални технологични карти, изготвени от МЗХГ, за целите на прилагане на помощта, за този район.“
Този вид подпомагане ще може да се ползва само от земеделските стопани, които имат сключени застраховки, като застрахователната сума се приспада от помощта и се изплаща разликата, съобщи аграрният заместник-министър. Явор Гечев допълни, че в случаите, в които земеделските стопани нямат сключени застраховки, съгласно правилата сумата се намалява наполовина.
„За да се приложи схемата, вие трябва да имате протокол от общинската служба по „Земеделие“, в който да е определен процентът на пропадналите площи“, уточни той.
Явор Гечев подчерта, че подпомагането ще бъде изплатено само по един от двата финансови инструмента, съобразно условията, на които отговарят стопаните.
„На всеки от Вас индивидуално ще бъде изчислена сумата, която може да получите по двата механизма, като компенсирането Ви ще бъде на база по-високата стойност. Тази, която е по-благоприятна за Вас“, категоричен е той.
Заместник-министърът добави, че всеки производител в допълнение към подпомагането си по един от двата посочени инструмента, ще получи и допълнителна подкрепа чрез минимални помощи – de minimis, независимо от степента на пропадане на площите. Тя ще бъде за ограничаване на последствията от настъпилото събитие и възстановяване на производството. Помощта е в процес на разработване. Максималният размер на помощите de minimis за всеки един земеделски стопанин ще бъде не повече от 25 000 евро на стопанство за период от три последователни данъчни години.
До 10 септември следобед са били подадени 150 заявления. След извършените обследвания на място от експертите са констатирани щети с на 100% пропаднали площи на 339 ха, от които 150 ха с пипер и 79 ха с домати. 680 ха са с щети под 100%.
По време на срещата бяха дискутирани и възможностите за промяна в контрола на механизма за застраховането, както и регулациите от страна на държавата.
