„Мнението ми от това, което виждам през последните 4-5 месеца в Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, е, че държавата е функционирала в паралелен свят. И в този свят тя не е спазвала законите, които е следвало да спазва самата тя.“
Това коментира заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков в ефира на „БНТ“. По думите му за съжаление тежката катастрофа на АМ „Струма“ е станала повод за извършения анализ на състоянието на пътя. Той е показал, че участъкът не е нито скоростен път, нито магистрала. Този път е бил одобряван 2002 г. като реконструкция на път Е 79.
„За съжаление се наблюдават същите проблеми, които се наблюдават по други емблематични пътища на страната“, коментира зам.-министърът и добави, че през 2006 г. е имало второ разрешително за строеж за преправяне на определени пътни възли и след това през 2007 г. тържествено е срязана лентичката на този път.
„Истината е, че към онзи момент и до сега този път не имал и няма Акт 16“, категоричен беше арх. Шишков.
Причината е, че когато е правен пътят строителите са навлезли в имоти чужда собственост с цел допълнително укрепване на строителството и оттам нататък е започнала сагата, която не е завършила и до ден днешен.
„Започнало е да се правят подробни устройствени планове с цел да се отчуждят терени, а междувременно укрепването е извършено. Т.е. отново ще се окаже, че имаме незаконно строителство, отново е в чужди терени. И всичко това се е случило след като магистралата е била пусната да се ползва“, коментира заместник-министърът.
На въпрос предстои ли узаконяване на участъка, заместник-министърът отговори, че по подобие на участъци от АМ „Хемус“, ще се търси решение и вече има идея как да стане това.
„Идеята не е да го узаконим, а да се намери вариант с търпимостта, която съществува като текст по ЗУТ. По проблема работим съвместно с Министерството на правосъдието. Ние със сигурност ще намерим начин, по който по законов ред да можем да оправим документално всичко, което е строила държавата в предишните 10-15 г. Има емблематични обекти и ще бъде огромна щета за държавата, ако те бъдат премахнати“, коментира арх. Шишков.
Попитан дали са получавани сигнали за този участък, заместник-министърът заяви, че такива не са намерени. По думите му ДНСК през 2010 – 2011 г. е отказала да въведе пътя в експлоатация. Още към онзи момент е имало документация, в която ясно били описани всички мотиви, поради които пътят не може да бъде въведен в експлоатация. Затова е смущаващ фактът, че през 2013 г. пътят се обявява за скоростен път и по предложение на тогавашния председател на УС на АПИ позволената скорост за движение се вдига от 90 км/ч на 120 км/ч.
„Като временна спешна мярка дадохме предложение отново да се ограничи скоростта до 90 км/ч, а пътят трябва да се изследва дали е за 90 км/час или за 120 км/час“, посочи заместник-министърът.
Относно подновяването на пътната маркировка, стана ясно, че фирмата изпълнител на няколко пъти във времето е отлагала освежаването й. Заради подобни случаи МРРБ е положило огромни усилия да прекрати всички договори за текущи ремонти и поддръжка, но е оставила само договорите за зимната поддръжка и почистване.
„Искаме на чисто да започнем с нови договори за поддръжка. Един от проблемите назад във времето с пътищата е и начинът, по който те са поддържани и за съжаление начина, по който са изразходвани парите. МРРБ е прекратило договорите, но не сега и веднага. Същите фирми в момента продължават да поддържат зимното почистване и поддръжка“, обясни арх. Шишков.
Заместник-министърът смята, че още от момента на изграждането всеки обект трябва да има паспорт и в него да пише през колко време и какво да се прави като поддръжка.
