Нарастват опасенията, че Русия няма да удължи срока на действие на споразумението, сключено с посредничеството на ООН, което позволява на зърното да се изнася от Украйна в части от света, които се борят с глада. Опасенията са предизвикани от факта, че корабите вече не се насочват към черноморските пристанища на разкъсваната от войната страна, а износът на храни намалява, предава „Associated Press News“.
Както е известно, Турция и ООН договориха въпросното споразумение миналото лято, за да облекчат световната продоволствена криза, заедно с отделно споразумение с Русия за улесняване на доставките на нейни храни и торове. Москва обаче твърди, че все още е изправена пред пречки в търговско отношение, въпреки че данните показват, че изнася рекордни количества пшеница.
Руски високопоставени лица многократно заявиха, че няма основания за удължаване на срока на действие на Черноморската зърнена инициатива, чието четвърто подновяване предстои в понеделник. Те и преди са отправяли същата заплаха, но след това два пъти са удължавали срока на сделката с два месеца вместо с четирите, предвидени в споразумението.
ООН, както и редица държави се стремят да запазят „крехкото“ споразумение, тъй като Украйна и Русия са основни доставчици на пшеница, ечемик, растително масло и други хранителни продукти от първа необходимост, на които разчитат страните в Африка, Близкия изток и някои части на Азия. Сделката позволява на Украйна да доставя 32,8 млн. метрични тона (36,2 млн. тона) зърно, повече от половината от които за развиващите се страни. Сделката помогна също така и за понижаването на световните цени на хранителни стоки като пшеницата, след като те се покачиха до рекордно високи стойности миналата година, но това облекчение почти не беше усетено от домакинствата. Евентуалното оттегляне на Русия ще прекъсне източника на помощ по Световната програма по прехраната за държави, застрашени от глад, включително Сомалия, Етиопия и Афганистан, и ще задълбочи проблемите, свързани с продоволствената сигурност, в уязвими точки на света, които са сериозно засегнати от конфликти, икономическа криза и суша.
„Русия получава много добра обществена подкрепа за продължаването на това споразумение. Според мен Русия ще трябва да плати цената за общественото възприятие и глобалната добра воля, ако споразумението не бъде продължено“, твърди Джоузеф Глаубер, старши научен сътрудник в Международния институт за изследване на продоволствената политика.
Понастоящем, с по-малко от Украйна и повече от Русия, наличните запаси от пшеница в света са същите като през 2021 г., като количеството е напълно достатъчно да задоволи нуждите на всички, казва Питър Майер, ръководител на отдела за зърнени анализи в компанията „S&P Global Commodity Insights“.
Украйна може да изпраща доставките си по суша или по река през Европа, така че няма да бъде напълно отрязана от продажбата на зърно, но тези маршрути са с по-малък капацитет от морските превози и предизвикват разединение в Европейския съюз. Въпреки че индексът на цените на храните на Организацията по прехрана и земеделие на ООН е спаднал под рекордните стойности, които достигна при навлизането на руските военни сили в Украйна, разходите за храна вече бяха високи поради COVID-19, конфликта и сушата. След това войната в Русия допринесе за увеличаване на разходите за производство на храни, включително за електроенергия, торове и транспорт. В развиващите се страни, които все повече разчитат на внос на голям брой базови храни, като Кения до Сирия, местните цени са доста високи, тъй като стоките се плащат в щатски долари.
