Днес, 1 юни, е датата за протест пред Министерски съвет в София.
Протестът е организиран от граждани и обществени структури, които се борят против унищожителната за български деца система, а и не само. Протестът е под надслов „Да спасим децата от системата!“ и ще продължи до 14:00 часа.
Исканията на протестиращите са:
1. Еднаква месечна подкрепа на децата в приемни семейства и отглеждани от близки /роднини./ Премахване на чл. 49 от правилника за прилагане на ЗЗД, като в член 50 се допълни и за деца, настанени за отглеждане при роднини и близки.
2. Крайна мярка – извеждане на дете в семейството да се предприема при изчерпване на всички други възможности като в решението участват квалифицирани експерти. Ако извеждането не се потвърди от съдебна инстанция, директорът на ДСП, подписал заповедта за отнемане на детето, незабавно да бъде отстранен от длъжност. Да няма право повече да работи в системата за закрила на детето. Родителите да имат право да участват в съдебните процеси, които касаят мерките по Закона за закрила на детето.
3. Да не бъдат разделяни братя и сестри.
4. Нов концептуален фундамент – стратегия за семейството и детето.
5. Установяване верността на фактическите твърдения в подаден сигнал по ЗЗД. При констатиране на насилие над дете да бъде извеждан насилникът, а не детето.
6. Категорична забрана за оказване на натиск върху уязвими биологични родители и роднини за отказ от родителски права.
7. Задължително предоставяне на документи за проверки на заинтересованите лица.
8. Изготвяне на социални доклади и протоколи след срещи с децата, родителите, учителите и личните лекари, като копие от тях се предоставя на родителите. Отмяна указание с изходящ № 9103-10/29.05.2015 на Ивайло Иванов – бивш изпълнителен директор на АСП. Номериране на съдържането на досието на дете в риск с цел превенция на злоупотреби от страна на социалните работници.
9. Постоянна разяснителна работа сред младежите и девойките и безкомпромисни действия в случаите „деца раждат деца“. Адекватни образователни програми, подготвящи младите хора за бъдещото родителствуване.
10. Недопускане социалните доклади безконтролно да се ползват като основа за съдебните решения по дела за определяне на родителски права, отнемането на деца и решаване на междусъпружески съдебни спорове.
11. Да се прецизират критериите на оценката „дете в социален риск“.
12. Адекватна комуникация с детето и свеждане до минимум субективизма в работата на социалните работници, което обърква децата.
13. Изработване на съвременна методика за оценка на родителския капацитет.
14. Работата на психотерапевтите да стане част от социалната дейност.
15. Въвеждане на законови механизми за строг и постоянен контрол върху работата на социалните работници за търсене на административна и дисциплинарна отговорност при недобросъвестни и некомпетентни решения, които нанасят непреходна травма на децата и семействата ми. Включително забрана за извършване на социални оценки.
16. Родителските конфликти – да се намери действащ механизъм за изпълнение на съдебни решения и своевременни мерки, свързани с личните контакти дете-родител.
17. Пpаво за оспоpване на пpипознаването на дете от всеки, който има пpавен интеpес.
18. Създаване на силен и независим контролен орган, който да взима адекватни мерки за защита правата на децата и семействата.
Исканията ни са разбираеми – да се подхожда отговорно към вземането на важни решения, защото късането на естествената връзка боли цял живот. Такива мерки трябва да се вземат от компетентни, квалифицирани експерти, не от чиновници.
Всичко това отговаря на една от основните цели на НГИ Системата ни убива – ЕФЕКТИВНА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА В СЕМЕЙСТВОТО. То е и същинската дейност на Конфедерацията за защита правата на децата. А, докато стане факт, ние ще правим всичко възможно, за да спасяваме децата от системата и от нелепите чиновнически хрумвания.
Детската душа е най-лесно ранима, длъжни сме да я пазим от бюрократичните абсурди, от бездушната система. Защо с ПРОТЕСТ?
Защото изтъкнатите констатация и препоръки бяха връчени на председателя на Народното събрание преди повече от 4 години. След конструктивно обсъждане от различни организации. И… нищо. Затова.
На 1 юни се навършва и една година от началото на 7-месечния протест на майките на деца с увреждания. С много усилия и компромиси се направи първата крачка за решаване на проблемите на ХУ. Този протест събуди гражданската съвест на българските граждани. Той показа, че когато проблемите се неглижират и игнорират с години, решаването им може да започне само с постоянство, гласност и натиск.
Денят на детето – 1 юни. Децата заслужават детство, децата трябва да се пазят.
Да го направим заедно!
