В малка общност, разположена дълбоко в отдалечените, тучни планини на Баия, Бразилия, Катарина Оливейра де Силва гледа надолу към някогашното езеро, пише „BBC“.
„След като мината започна да добива там, се свлякоха отпадъци. Те паднаха в извора. Погребаха цялото езеро. Три метра тиня и утайка от руда.“
Катарина разказва, че прахът от тази мина е покрил притежаваните от нея култури, включително кафеени храсти и бананови дръвчета, докато тя не е могла да ги произвежда повече. През 2015 г. тя и съпругът ѝ също така са взели заем за бизнес, в който хората могат да плащат, за да ходят на риболов в езерото. Жена продължава:
„Проектът ни пропадна.“
Катарина и семейството ѝ живеят в традиционна общност Quilombola, потомци на афробразилски роби, чиито права върху земята и начина им на живот са защитени от бразилското законодателство. Сега борбата им срещу миннодобивна компания, собственост на Обединеното кралство, е на път да се пренесе в най-висшия съд в Лондон.
Бразилското дружество Brazil Iron, самоопределящо се като „устойчиво“ миннодобивно дружество, е обвинено в увреждане на околната среда, здравето, реколтата и водоснабдяването на местните общности в близост до своята бразилска мина. Дружеството категорично отхвърля твърденията. То твърди, че проектът му за производство на по-екологична стомана може да спести милиони тонове въглеродни емисии годишно и да създаде хиляди местни работни места, ако получи пълен лиценз за добив. Местни жители като Катарина обаче твърдят, че мината вече е причинила големи щети само чрез своите проучвания. Други жители изтъкват, че експлозиите от мината са напукали къщите им, а замърсяването с прах е засегнало здравето им.
В момента в съдебното дело в Обединеното кралство има 103 ищци, които предявяват искове за периода 2011-2022 г. Те търсят обезщетение за това, което адвокатите им описват като „физически и психически увреждания и екологични загуби“, и днес представят официалния си иск пред съда в Обединеното кралство.
Едимоне Алмейда Силва твърди, че най-голямата ѝ дъщеря е развила респираторен проблем, какъвто не е имала преди началото на експлоатацията на мината, който се е подобрил след спирането ѝ. Ето какво разказва жената:
„Тя на практика не спа цяла нощ заради това, че се дереше от гърлото. Трябваше да я заведа на лекар, който ѝ даде инхалатор.“
Компанията казва, че тези, които изказват подобни твърдения, нямат доказателства и че е предложила независими медицински прегледи на членовете на общността.
Някои жители се питат защо е трябвало въобще да се започне добивът тук. Отговорът се крие в геологията. Дълбоко под зеления регион Chapada Diamantina в Баия се намират запаси от желязна руда, широки километри, която е ключовата съставка, необходима за производството на стомана.Това превръща района в магнит за минните компании.
Стоманата се използва в почти всички аспекти на живота ни – от сгради, влакове и автомобили до хладилници, мебели и опаковки за храни. Традиционно тя се произвежда чрез редуциране на желязна руда в мръсни доменни пещи, работещи с въглища, които създават огромни количества въглеродни емисии.
След като през 2011 г. Brazil Iron започна да работи в региона с лиценз за научни изследвания, тя заяви, че е открила вид желязна руда, която може да се превръща в стомана в електродъгови пещи – което води до по-малко въглеродни емисии – и може да се добива в Бразилия с помощта на слънчева и вятърна енергия в Баия.
През 2022 г. компанията преустановява дейността си след разногласия с правителството на щата Баия относно разрешението за добив и очаква нов лиценз.
Brazil Iron твърди, че с продължаването на дейността си би могла да създаде 27 000 работни места във фазата на строителството, 10 000 постоянни работни места пряко и непряко и да спести 2,35 млн. тона въглеродни емисии, които се отделят всяка година във веригата за доставки на стоманодобивната промишленост.
Това напрежение между местните работни места и твърденията за нанесени щети на местното население се проявява сред общността, като някои от тях силно подкрепят присъствието на мината, нейните работни места и данъчните приходи, които тя ще донесе на близкия град. Някои от тези, които са протестирали срещу дейността на мината или са се присъединили към английския съдебен иск, твърдят, че са били сплашвани от служители на мината и други жители, които са ги разубеждавали да предприемат действия и са твърдели, че това може да им навреди финансово.
Това довежда до издаването на съдебна заповед срещу дружеството, с която му се нарежда да забрани на служителите да се свързват с ищците, освен чрез адвокати.
Върховният съд на Обединеното кралство установи, че Brazil Iron е нарушила тази заповед, когато е написала писма до някои от ищците след издаването на заповедта. Еривелтон Соуза Силва е член на общността, който все пак е получил работа в компанията. Той признава:
„Нямах източник на доходи, повечето хора винаги пътуваха до Сао Пауло.“
Той се присъединява към компанията през 2019 г. и е научен как да работи с тежки превозни средства, машини и оборудване. Мъжът допълва:
„Мисля, че едно от основните предимства, които компанията ми донесе, освен възможността да работя с официален договор, да имам платени отпуски, беше възможността да живея близо до семейството. Това е нещо, което не може да се купи с пари.“
Brazil Iron отрича изследванията ѝ да са оказали въздействие върху околната среда или общността и заявява, че „вратите ѝ са винаги отворени“ за смекчаване на евентуални проблеми. Тя заяви, че твърденията са „неверни“, но все пак биха могли да имат „опустошително въздействие върху икономиката на района“.Тя също така твърди, че е „неподходящо“ исковете да бъдат предявени срещу компанията в съд на Обединеното кралство, и планира да оспори това и да поиска те да бъдат разгледани в Бразилия.
Адвокатите, представляващи ищците, не са съгласни с това. Те твърдят, че държавната агенция за околната среда и водите на Баия също е установила, че дружеството е нарушило условията на своите екологични лицензи, например чрез замърсяване и немитирани детонации, в множество доклади и уведомления, издадени на дружеството в периода 2020-2022 г. Те също така твърдят, че делото трябва да бъде разгледано в Обединеното кралство, където е седалището на дружеството.
Brazil Iron в Обединеното кралство съществува единствено с цел да финансира бразилското си дъщерно дружество – което според него е най-големият чуждестранен инвеститор в проучвания на минерали в Бразилия. Brazil Iron се финансира със заеми и акции на стойност десетки милиони долари от акционери от цял свят. Компанията твърди, че е „важна за земното кълбо“, тъй като се позиционира като водещ независим производител на екологично „горещо брикетирано желязо“, използваща „100% възобновяеми енергийни източници“.
Ключовият въпрос, който се разиграва по целия свят, е дали подобни ресурси, допринасящи за по-зелено бъдеще, не вредят на околната среда и начина на живот на местно ниво.
Рожерио Мукуге, местен географ от Католическия университет в Баия, не е убеден, че работните места и ползите от намаляването на въглеродните емисии си заслужават, и твърди, че общностите със „зелен“ начин на живот не би трябвало да се променят, за да осигурят решения за въглеродните емисии, причинени в по-градските райони.
„Идеалният вариант, когато пристигнете в дадена общност, е да се вслушате в общността, която най-добре познава територията“, казва той и допълва:
„Ако кажем, че този модел е устойчив, че този модел ще генерира чиста енергия, то чисто ли е да убием река? Трябва ли да пожертваме всички в селските райони заради града?“
