Южноафриканците започнаха да гласуват в сряда в училища, обществени центрове и в големи бели палатки, разположени на открито, на избори, които се смятат за най-важните за страната от 30 години насам, съобщава „Асошиейтед прес“. Говори се, че вотът може да постави младата демокрация в непозната среда.
Залогът е тригодишната доминация на партията Африкански национален конгрес /АНК/, която през 1994 г. изведе Южна Африка от бруталното управление на бялото малцинство в условията на апартейд. Сега тя е обект на недоволство от ново поколение в страна с 62 милиона души, половината от които се смята, че живеят в бедност.
Най-напредналата икономика в Африка има едни от най-дълбоките социално-икономически проблеми в света, включително едно от най-лошите нива на безработица – 32%. Продължаващото неравенство, при което бедността и безработицата засягат непропорционално много чернокожото мнозинство, заплашва да изхвърли от властта партията, която обеща да сложи край на това неравенство, като премахне апартейда под лозунга за по-добър живот за всички. Самуел Ратшалингуа, който беше близо до началото на опашката в училище в йоханесбургското градче Соуето, където се очакваше да гласува президентът Кирил Рамафоса, заяви:
„Приемам гласуването като нещо сериозно, защото като общности е трудно да се оплакваш от услугите, когато не си гласувал.“
Мъжът продължи:
„Основният ни проблем тук, в нашата общност, е липсата на работни места. Трябва да използваме вота, за да се чуе гласът ни за този проблем.“
След като спечели шест последователни национални избори, няколко проучвания на общественото мнение сочат, че подкрепата за АНК преди тези избори е под 50%, което е безпрецедентен спад. Тя може да загуби мнозинството си в парламента за първи път, въпреки че се очаква да има най-много места. На последните национални избори през 2019 г. АНК спечели 57,5% от гласовете, което е най-лошият ѝ резултат досега и спад от високите почти 70% от гласовете преди 20 години. Рамафоса, лидерът на АНК, обеща да се „справи по-добре“, като партията поиска повече време и търпение.
Всяка промяна в позициите на АНК на власт може да бъде от огромно значение за Южна Африка. Ако наистина загуби мнозинството си, АНК вероятно ще се изправи пред перспективата да формира коалиция с други партии, за да остане в правителството и да запази Рамафоса като президент за втори мандат. Досега не се е случвало АНК да се налага да управлява съвместно.
Южноафриканците гласуват за партии, а не директно за своя президент. След това партиите получават места в парламента в зависимост от дела на гласовете си и тези депутати избират президента след изборите. От 1994 г. насам АНК винаги е имала мнозинство в парламента.
Изборите ще се проведат в един ден в деветте провинции на Южна Африка, като близо 28 милиона души са регистрирани да гласуват в повече от 23 000 избирателни секции. Окончателните резултати се очакват до неделя.
Опозицията на АНК на тези избори е ожесточена, но разпокъсана. Не се очаква двете най-големи опозиционни партии – Демократичният алианс и Борците за икономическа свобода – да увеличат гласовете си дотолкова, че да изпреварят АНК. Демократичният алианс е част от споразумение с други по-малки партии да обединят гласовете си в опит да отстранят напълно АНК, но това не се смята за вероятно.
Недоволните южноафриканци се насочват към редица опозиционни партии; повече от 50 ще участват в националните избори, много от тях са нови. Една от тях се оглавява от бившия президент на Южна Африка Джейкъб Зума, който се е обърнал срещу бившите си съюзници от АНК. Зума беше дисквалифициран да се кандидатира за депутат, но неговата партия МК все още участва в изборите и е „уайлд кард“.
АНК заявява, че е уверена в запазването на мнозинството си, а анализаторите не изключват това, като се има предвид десетилетния опит на партията в управлението и несравнимата ѝ машина за провеждане на кампании сред гражданите. Тя все още има широка подкрепа, особено сред по-възрастните избиратели и тези в по-селските райони.
„Тази сутрин се събудих в 4 часа сутринта, изкъпах се и излязох“, споделя 68-годишният Велафи Банда, като добави, че е гласувал за АНК от 1994 г. и би го направил отново. Мъжът допълва:
„Никога не съм бил нерешителен за коя партия ще гласувам. Винаги съм знаел.“
Рамафоса изтъкна как Южна Африка сега е много по-добра страна, отколкото по време на апартейда, когато чернокожите не са имали право да гласуват, не са имали право да се движат свободно, трябвало са да живеят в определени райони и са били потискани по всякакъв начин. Тези избори са едва седмият национален вот в Южна Африка, в който имат право да участват хора от всички раси.
Спомените за онази епоха на апартейд и за решаващите избори, които я прекратиха през 1994 г., все още оформят голяма част от ежедневието на Южна Африка. Но с времето все по-малко хора си спомнят за това и тези избори могат да дадат гласност на по-младото поколение, което не е било родено, когато апартейдът е паднал.
Гласуването ще покаже противоречията в страната – от икономическия център Йоханесбург, обявен за най-богатия град в Африка, през живописната туристическа дестинация Кейптаун, до неформалните селища с колиби в покрайнините им.
Някои избирателни секции бяха отворени със закъснение, като гласуването трябваше да започне в 7 ч. и да приключи в 21 ч. Южна Африка провежда мирни и надеждни избори след насилственото разрастване на ключовите избори през 1994 г. Независимата избирателна комисия съобщи, че двата дни на специалното предварително гласуване в понеделник и вторник са преминали безпроблемно, въпреки че според нея двама души са били арестувани за намеса в работата на избирателната комисия.
Южна Африка ще разположи близо 3000 войници в цялата страна, за да гарантира мирното провеждане на изборите, съобщиха властите. Въпреки че 80% от южноафриканците са чернокожи, това е многорасова страна със значително население от бели хора, хора от индийски произход, хора с двурасово наследство и други. В страната има 12 официални езика.
Именно това многообразие Нелсън Мандела, първият чернокож президент на Южна Африка, изтъкна като нещо прекрасно, като нарече страната си „нация на дъгата“. Това е многообразие, което с появата на много нови опозиционни партии сега може да се отрази и в политиката на страната.
