Снимка в капан на пострадал женски тигър и криминалистична експертиза на трупа му разкриха защо съществото е умряло: телена примка на бракониер пробива гръкляна му и прерязва тялото, докато раната зее с дни, пише “AP News”. Примките като тази в гъстата гора на Индия стават все по-често срещано явление на фона на пандемията от коронавирус, тъй като хората, оставени без работа, се обръщат към дивата природа, за да печелят пари и да да изхранват семействата си.
Властите в Индия са загрижени, че този шип в бракониерството не само може да убие повече застрашени тигри и леопарди, но и видове, от които тези месоядни животни зависят, за да оцелеят.
“Рисковано е да се бракониерства, но ако бъдат изтласкани до ръба, някои хора биха могли да мислят, че това са рискове, които си струва да поемат”, казва Маюх Чаттерджи, биолог, занимаващ се с дивата природа в организацията с нестопанската цел на Индия за дивата природа.
Откакто страната обяви блокирането си, най-малко четири тигри и шест леопарда са убити от бракониери, съобщиха от “Индия за защита на дивата природа”. Но имаше и множество други жертви на бракониерство – газели в тревни площи, дългогодишни гигантски катерици в горите, глигани и птици като пауни и лилави морени.
В много части на развиващия се свят блокирането заради новия коронавирус предизвиква тревога от засилен нелегален лов, който се подхранва от недостиг на храна и спад в правоприлагането в някои райони за защита на дивата природа. В същото време затварянето на граници и ограниченията за пътуване забавиха незаконната търговия с определени видове с висока стойност.
Едно от най-големите престъпления в улова на диви животни включва застрашения панголин. Често уловени в части на Африка и Азия, животни, подобни на мравуняци, се контрабандират предимно в Китай и Югоизточна Азия, където месото им се счита за деликатес, а люспите се използват в традиционната медицина. През април Комисията за правосъдие за дивата природа съобщи, че търговците натрупват скали от панголин в няколко страни от Югоизточна Азия, които очакват прекратяване на пандемията.
Рогът на носорог се съхранява в Мозамбик, се казва в доклада, а търговците на слонова кост в Югоизточна Азия се надпреварват да продават натрупаните запаси след забраната на Китай за търговия с продукти от слонова кост през 2017 г. Пандемията засили тежката им ситуация, тъй като много китайски клиенти не можаха да пътуват до пазарите на слонова кост в Камбоджа, Лаос и други страни.
“Те са отчаяни да го пласират на пазара. Никой не иска да държи в големи количества този продукт”, каза Сара Стоунър, директор на разузнаването на комисията.
“Нелегалната търговия с панголини в Африка продължи да бъде “непроменена”, но международната такава беше прекъсната от затварянето на пристанищата”, заяви Рей Янсен, председател на Африканската работна група за панголин.
“Станахме свидетели на известна търговия по въздух, докато основните корабни маршрути все още са затворени, но очакваме тя да се възобнови с пълна сила, след като пътищата за корабоплаване отново се отворят”, подчерта Янсен.
Страховете, че организираното бракониерство в Африка до голяма степен ще нараснат, не са се реализирали – отчасти защото организираните по-рано патрули продължават да действат в много национални паркове и резервати. Ема Стоукс, директор на програмата за Централна Африка на Обществото за опазване на дивата природа, заяви, че патрулирането на националните паркове в няколко африкански страни е определено като основна работа. Но е чувала за засилен лов на животни извън парковете. “Очакваме увеличаване на лов на буш месо за храна – дюкери, антилопи и маймуни”, каза тя. Янсен заяви също, че бракониерството на буш месо се разраства, особено в части от Южна Африка. “Селските хора се борят да изхранват себе си и семействата си”, каза той.
В някои части на Азия също има признаци на засилено бракониерство.
Много голям носорог беше разстрелян на 9 май в Индийския национален парк Казиранга – първият подобен случай от над година. Трима души, за които се подозира, че са част от международен бракониерски пръстен, бяха арестувани на 1 юни с автоматични пушки и боеприпаси, съобщи Уттам Сайкия, надзирател на дивата природа. Както и в други части на света, бракониерите в Казиранга плащат на бедните семейства малки пари, за да им помагат. Със семействата, които губят работата си заради блокирането, “те определено ще се възползват от това”, предупреди Сайкия.
В съседен Непал, където вирусът е опустошил важни приходи от мигранти и туристи, през първия месец на блокирането се наблюдават повече престъпления, свързани с гори, включително бракониерство и незаконна сеч, в сравнение с предходните 11 месеца, според преглед на правителството и World Wildlife Фонд или WWF. За много мигранти, които се връщат в селата след загуба на работа, горите са били “най-лесният източник” за издръжка, заяви Шив Радж Бхата, директор на програми в WWF Непал.
В Югоизточна Азия Обществото за опазване на дивата природа документира през април отравянето в Камбоджа на три критично застрашени гигантски ибиса за месото на птицата. В края на март в Камбоджа в най-голямата колония на водни птици в Югоизточна Азия също бяха браконирани над 100 рисувани пилета на щъркели.
“Внезапно хората в селските райони не се обръщат само към природните ресурси и вече виждаме шип в бракониерството”, казва Колин Пуул, регионален директор на групата за Големия Меконг.
Учудени от затварянето на пазарите за диви животни в Китай заради опасенията относно възможна връзка между търговията и коронавируса, няколко групи за опазване призовават правителствата да предприемат мерки за избягване на бъдещи пандемии. Сред тях е глобална забрана за търговска продажба на диви птици и бозайници, предназначени за масата за вечеря.
Други казват, че международен договор, известен като CITES, който регулира търговията със застрашени растения и животни, трябва да бъде разширен, за да включи проблемите на общественото здраве. Те изтъкват, че някои често търгувани видове, като прилепи на подкова, често носят вируси, но понастоящем не подлежат на търговски ограничения по CITES.
“Това е голяма пропаст в системата”, заяви Джон Сканлон, бивш генерален секретар на CITES, който вече е в Африканските паркове. “Може да открием, че вероятно има определени животни, които трябва да бъдат включени в списъка и които не трябва да не се търгуват или ако това се случва, то да е при строги условия и на определени пазари, които трябва да бъдат затворени.”
